Брюксел е трябвало да прибере сестрите от Либия, не Париж

Освобождаването на българските сестри от либийския затвор е било съгласувано с либийските власти до последни подробности и всъщност те трябвало да се приберат с европейския комисар по външната политика Бенита Фереро-Валднер. Съпругата на френския президент Никола Саркози обаче я изпреварила.

Това става ясно шест години след щастливата развръзка от нова книга за либийския лидер Муамар Кадафи, издадена току-що във Франция. Евродепутатът Ивайло Калфин, по онова време външен министър на България, е дал обширно интервю на авторите – журналистката Румяна Угърчинска и италианският магистрат Розарио Приоре, в което разкрива неизвестни досега подробности за освобождаването на медицинските сестри.

Пътуването на Фереро-Валднер за Триполи в края на юли 2007 г. е имало за цел да прибере сестрите.

Подготовката за връщането на българките и д-р Ашраф била толкова напреднала, че дори е обсъждано с какъв самолет да пътува еврокомисарката, пише френското списание „Експрес“, което цитира откъси от „За кожата на Кадафи. Войни, тайни, лъжи“.

Всички детайли по освобождаването са били предварително договорени. Калфин дори е разговарял със сестрите по телефона, за да ги успокои, че последното произнасяне на смъртни присъди е крачка, необходима за връщането им в България.

В интервю за арабския вестник „Ал Хаят“, публикувано два дни преди пристигането на Фереро-Валднер в Триполи, синът на Кадафи – Сейф ал Ислам, казва, че на българките ще бъде позволено да напуснат Либия на 25 юли 2007 г. На този ден се планира да започне официалното посещение на френския президент Никола Саркози в Либия.

„В този момент (23 юли) Сесилия Саркози се появи в Триполи и се разбра, че тя желае да качи сестрите в своя самолет. Подкрепихме опита на съпругата на френския президент и сме благодарни на г-жа Саркози, но не сме водили преговори между България и Франция за интервенцията. Сестрите напуснаха затвора посред нощ и за тяхно учудване се качиха на френския самолет. В момента, в който Сесилия се намеси, всички подробности вече бяха уточнени. Тя даде последния тласък. Как? Не знам. Казаха ни, че емирът на Катар е натиснал“, казва Калфин в книгата.

На 24 юли в 10 ч. сутринта петте българки и д-р Ашраф пристигнаха в София със самолета на г-жа Саркози, на борда, на който е и комисарката Фереро-Валднер. Президентът Георги Първанов незабавно ги помилва. Авторите на книгата разкриват, че Франция е осъществила контакт и с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, с когото е съгласувано Фереро-Валднер и Сесилия Саркози да пътуват заедно за Триполи.

„В Либия всяко решение и предпоследно и затова трябва да се работи по много линии едновременно. Установихме множество посредници, чрез които общувахме с Кадафи. Беше сложно, тъй като имаше както официални партньори, така и работа на тайните служби. Целта беше нашето послание да стигне до палатката на Кадафи“, разказва Калфин в книгата.

Сред другите разкрития са признанията на шефа на разузнаването по онова време ген. Кирчо Киров, който съобщава, че либийците са обвързвали сестрите със случая „Локърби“ и възможността да бъдат ползвани за разменна монета срещу съдения за атентата срещу самолета на „Пан Ам“ Абдел Басет ал Меграхи. Той беше върнат в Либия от британските власти през 2009 г. Пак Киров казва, че създаденият със споразумение между България и Либия фонд „Бенгази“, чрез който бяха изплатени компенсациите на роднините на заразените със СПИН деца, е бил „параван“.

Авторите описват подробно механизма на плащането, извършено чрез вътрешен заем от Либийския фонд за обществено и икономическо развитие. 460 млн. долара са изплатени на роднините 10 дни преди връщането на сестрите. Седмица преди те да пристигнат в София, българската прокуратура започва процедура за искане те да изтърпят наказанието си в родината по силата на двустранно правно споразумение между София и Триполи.