Ако бъдат попитани за спецификите на произволен ден от живота им, повечето хора трудно биха отговорили само по памет. Но това не се отнася за всички. Хората с висока автобиографична памет (HSAM) или хипертимезия могат да си припомнят дори най-дребните детайли от ежедневиео си с почти невероятна точност и бързина.
Какво е автобиографична памет?
Според Центъра за невробиология на обучението и паметта към Калифорнийския университет в Ървайн HSAM е феномен, който се характеризира с "превъзходна способност за припомняне на специфични детайли от автобиографични събития".
"Автобиографични" е ключов момент там; доколкото настоящите изследвания сочат, тази впечатляваща способност почти никога да не забравяш не се простира извън собствения живот на индивида, той трябва сам да е преживял спомена си.
"Не мога просто да запомням неща", обяснява пред Reader's Digest Марки Пастернак, един от най-младите хора с HSAM. "Не работи така. Трябва да го видя. Трябва да бъда там. Трябва да го изживея, иначе то не ми влияе." При HSAM са възможни и фалшиви спомени.
Хората с това състояние - смята се, че техният брой е между 60 и 100 души - също така "са склонни да прекарват голямо количество време в размисли за миналото си и имат детайлно разбиране за календара".
Феноменът е докладван официално за първи път през 2006 г. - макар че може да е описан още през 1871 г. - от изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн при 35-годишна жена, наричана тогава "AJ", за която сега знаем, че е Джил Прайс.
Прайс се свързва с невролога от Калифорнийския университет в Ървайн д-р Джеймс Макгау с надеждата да разбере по-добре какво се случва с паметта ѝ. Заедно с д-р Елизабет Паркър и д-р Лари Кейхил, Макгауг успява да докаже, че "ако й се даде дата, Прайс може да ви каже кой ден от седмицата се пада и какво е правила" и може да го направи "със значителна точност и надеждност".
Подобно на други хора с HSAM, Прайс успява да си припомни тази информация без помощта на техники като мнемоника, каквито се използват от хора с други видове отлична памет.
Как работи този феномен?
Candy Land
Начинът, по който хората с HSAM преживяват процеса на пресяване на спомените си, за да идентифицират конкретна информация, е различен при различните хора. Пастернак например споделя пред Reader's Digest, че вижда своята памет като "дъска за играта Candy Land", в която определени цветове на квадратчетата представляват конкретни месеци.
Що се отнася до неврологичният аспект, който стои в основата на HSAM, изследователите все още го проучват. При първото групово проучване през 2012 г. на участниците е направен структурен ядрено-магнитен резонанс на целия мозък, като предварителните резултати установяват множество структури с различна анатомия от тези в мозъка на хора без HSAM.
Оттогава насам други проучвания продължават да изследват дали има конкретни структурни различия, които са в основата на тази способност. Неотдавнашен систематичен преглед на изследванията установи, че макар някои от тях да имат противоположни на първоначалното проучване резултати и да не откриват значителни анатомични разлики, общите данни сочат, че може да има разлики в структурите в медиалния темпорален лоб на мозъка и там, където се срещат темпоралният и тилният лоб, като всички тези части на мозъка имат роля в паметта.
Изясняването на начина, по който функционира цялата работа, също не е само въпрос на научно любопитство или подпомагане на хората, които имат това заболяване, да разберат по-добре какво става в мозъка им.
"Изследването на HSAM може да даде значителна информация за това как мозъкът може да оптимизира или подобри обработката на спомените", обясняват от Калифорнийския университет в Ървайн, "което ние след това да използваме за предотвратяване или лечение на нарушения на паметта."
