Докато плава близо до отдалечения шотландски остров Сейнт Килда, Лафлан Маккинън забелязва странна птица, която дреме на скалиста морска стена. Тя не приличала на повечето други птици, които е виждал край тези води - не е нито чайка, нито кайрa - а е висока около метър и има комично къси 15-сантиметрови крила.
Днес на случайния наблюдател може да му бъде простено, че е объркал гигантската гагарка с пингвин. Черно-бялото създание крета тромаво на сушата, но в морето е истинско торпедо; храни се с риба и издава нисък красък. То също така е нелетящо, моногамно и гнезди в някои от най-ледените и сурови територии в света. Всъщност птицата е дала името си на съвременните пингвини: научното ѝ име е Pinguinus impennis. Когато първите изследователи откриват нелетящи птици в южното полукълбо, те ги наричат пингвини заради приликата им с гагарката. (Нямат обаче биологична връзка.)
В продължение на векове тези пилета обитават хладните острови край Исландия, Гренландия и Северна Шотландия. Според Саманта Галасо от Смитсониън един моряк от XVIII в. пише, че остров Фънк в Нюфаундленд е толкова пренаселен с гигантски гагарки, че "човек не може да слезе на брега на тези острови без ботуши, защото иначе ще му развалят краката, тъй като те са изцяло покрити с тези птици, толкова близо, че човек не може да постави крака си между тях".
А това означава, че птиците са били и лесни за убиване. Те още повече не се страхуват от хората; човек лесно можел да се приближи до някоя и да я удуши - и мнозина го правят. През 1534 г. френският изследовател Жак Картие пише, че е успял да напълни две лодки с мъртви птици само за половин час и сравнява лова си с това да напълни кораб с камъни.
В края на краищата, една птица струва повече мъртва, отколкото жива: местните жители ценели месото ѝ, което рибарите използвали за храна и стръв; моряците пък искали маслото, което се извличало от мазнината; производителите на възглавници ценели перата. През XVI в. популацията им намалява толкова бързо, че се създават закони, за да се опази. През 70-те години на XIX в. на остров Сейнт Джонс в Канада събирането на пера и яйца е забранено, а престъпниците се наказват с публично бичуване. Това обаче не спира хората да ги убиват, а с намаляването на популацията цената само върви нагоре.
Така че, когато през юли 1840 г. Лафлан Маккинън вижда гагарка, той и двамата му спътници вероятно решават, че може да я продадат. По неизвестна причина обаче решават да вземат птицата жива: единият от мъжете, Малкълм Макдоналд, се приближава до нея, хваща я за врата и връзва краката ѝ с ласо. Не е изненадващо, че птицата се събужда и започва да стене... И в този момент надвисва буря!
Мъжете решават да изчакат да спре да вали в малка колиба, наречена боти, и вземат птицата със себе си. Минава един ден. После втори. Дъждът и вятърът продължават да бучат, а надигащите се вълни не им позволявали да се върнат в лодките си и да се приберат у дома. На третия ден мъжете, все още затворени в ботито с птицата, вече се побъркват, а към главоболието им се прибавя и самата птица, която продължавала да крещи, когато някой се приближи до нея.
Накрая, както се разказва в историята, рибарите стигнат до заключението, че има само една причина за лошия им късмет: гагарката изобщо не е птица. Тя е вещица, която предизвиква бури!
А има само един начин да се справиш с вещица, която контролира времето: да я убият. Според един от разказите мъжете удрят птицата с два големи камъка (според други - с пръчки), докато тя не издъхва. Десетилетия по-късно историците научават, че тази птица вероятно е била последната гигантска гагарка във Великобритания.
Остров Елдей
В рамките на 5 години последната размножаваща се двойка от този вид изобщо ще претърпи подобна - макар и не толкова суеверна - съдба. На остров Елдей близо до Исландия група рибари удушават женската, докато мъти яйце като в борбата един от мъжете стъпва и върху яйцето, с което на практика унищожава бъдещето на вида.
