Защо Пловдив има шанса да избегне съдбата на Варна?
Владимир Дончев
Едно знаменателно събитие преди дни в Пловдив отбеляза поредната малка победа на гражданското общество срещу безумията на чиновниците. На общественото обсъждане в залата на Общинския съвет пловдивските граждани принудиха кмета да се вслуша в гласа им и да направи задълбочена и публична експертиза на проекта за преустройство и адаптация на Небет тепе за целите на туристическата индустрия. Допълнителната екстра беше публичното освиркване и прогонване на повикания от София на помощ от кмета известен всичколог „професор” Божидар Димитров . Малка, но сладка победа на пловдивчани, които последните години бяха жестоко унижени от местните си управници, които подариха на олигарха Гергов освен Пловдивския панаир и най-хубавите къщи на Стария град.
Пловдив е особен град, град на крайностите. Започна като „синята крепост” на България, която даваше огромен човешки ресурс на „демократичните” митинги в София. След еуфорията обаче дойде „ерата Чомаков”, при която наложения от Костов син кмет и обкръжението му направиха такива политически и икономически бели, за преодоляването на които ще трябват години.
Първо сини функционери помогнаха на специалиста от свинекомплекса в с.Маноле Гергов да приватизира хотел „Санкт-Петербург”. Гергов натрупа капитал, приватизира с помощта на вече покойния Емил Кюлев и комплекс „Слънчев Ден” на Златните. Това се случи спокойно и необезпокояване по времето на Костов. Гергов раздаваше пари на сините, после и на жълтите, но най си допадаха с кмета Чомаков. Кметът на „синята крепост” с помощта на своите съветници и юристи успя да вкара Гергов в Панаира чрез създадено за целта смесено дружество. В това дружество кмета вкара и най-апетитните къщи от Стария град, както и скъпи градски парцели. Срещу обещание за инвестиции и ремонти от Гергов! Е може и срещу нещичко и за себе си, но за това историята мълчи.
После дойде Тройната коалиция и Гергов окончателно си уреди Панаира със съдействието на червения министър на икономиката Петър Димитров. „Ерата Чомаков” свърши и с нея приключи и историята със „синята крепост”. Хората наказаха СДС с безразличието си и това е и досега. Чомаков пък се скри някъде по морето, където казват се въртял около някакви хотели. Така или иначе от няколко години никой не е виждал очите му в града. Но и да го види никой пловдивчанин няма какво хубаво да му каже.
Работата е, че с кражбата на Панаира, къщите в Стария град и градските парцели нещата за крадене поприключиха. Пловдив няма море, няма „Алея първа”, няма небостъргачи на първа линия, няма морски градини за усвояване. Пазарът на имоти е по-умерен и не бележи огромните свръхпечалби поради платежноспособни купувачи като руснаци и украинци като Варна и Бургас.
В морските ни столици имотно-строителната вакханалия завъртя стотици милиони през последните 15-20 г. и това се отрази основно на нивото на корупцията. От корупцията пострада естествено най-много Варна, тъй-като там „ерата на Киро Йорданов” продължи най-дълго. Комбинацията от ловък и безскрупулен кмет и олигархична структура като ТИМ с неоспорим авторитет във всички сфери доведе до „корупционна имплозия”. Градът, краден, ограбван и съсипван в продължение на години от управниците си се сгромоляса под тежеста на корупционния натиск. Системите му за самозащита и контрол отказаха. След самозапалването на Пламен Горанов и невижданите улични протести, които доведоха до оставка на кмета, но не и до отговорност за виновните Варна се изтощи. Затова сега тя изглежда като бледа, опърпана сянка на старият блестящ, великолепен морски град.
Бургас зае умело нейното място, управляван компетентно и ловко от любимия на София кмет-технократ Димитър Николов.Не, че и там няма корупция, но просто е в поносими граници. А и Центъра изля в Бургас достатъчно милиони, че да има за всички.
Но да се върнем на Пловдив. Липсата на огромни пари, имотен пазар, море и свързаните с това възможности понамали корупционния натиск в града. Младият пловдивски кмет Иван Тотев не притежава мащабния корупционен талант на своите предшественици от Пловдив и Варна. Той като млад човек с опит само в семейния хотелиерски бизнес преди политиката се хвърли да облагородява и разкрасява града по най-тривиалния, но и най-ефикасния начин – градинки, фонтани, цветя, фенери, фасади. Всичко това осезателно даде резултат в комбинация с удесеторените усилия за почистване на града. Градът изглежда чист, оживен, дори красив. Това, в съчетание с вродения чар на Пловдив с неговите тепета, старини, галерии, клубове и шарени и весели хора го превърна в един привлекателен, космополитен град.
Далеч съм от идеята, че нелишения от бизнеснюх кмет и семейството му не са открили своите бизнесвъзможности, но това става дискретно и недразнещо за обществото, за разлика от Варна. Просто в последните години Пловдив се превърна с усилията и на кмета и местната управа, както и с таланта на доста можещи хора в сферата на изкуствата в един много интересен от културна и туристическа гледна точка град. Град с добре оформена културна среда, наситен и модерен културен календар, множество автономни, независещи от властта творци, събития и фестивали от световно ниво. Т.е. градът заживя свой живот, който неизбежните местни корупционни схеми с ремонти, асфалти, горива и доставки не могат да засегнат особено.
Спечелването на номинацията за „Европейска столица на културата 2019” пък вече внесе нов нюанс в самочуствието на града и естествено нови очаквания за проекти, начинания и финансиране. Паралелно с това в последните години основно с усилията на частни фирми и съдействието на властите се оформи мащабна икономическа зона около града – десетки големи нови предприятия, десетки хиляди работници заети в индустрията. Градът почна да изкарва пари не от кухи корупционни схеми, а от реална икономика.
Самочуствието от тези успехи и възможностите за привличане на финансиране естествено увеличиха апетитите на местната власт. Тя реши да се нареди в редицата на щедро финансираните общини по линия на обновяване на културното наследство. На кмета и общинарите им се привидяха много, много пари за „антично” строителство и побързаха да си дадат такова задание за проектиране. Въпросът е, че архитектурните образци на древността в Пловдив са изключително ценни и са автентични. За разлика от Велико Търново, където Царевец в общи линии е достроен, макар и мащабно, Пловдив е пълен с добре адаптирани автентични старини – Античния стадион, Одеона, Античния Театър и перлата на короната Небет тепе. Древните крепостни стени на това тепе всъщност са едни от най-старите градежи в света, представляващи т.н. „циклопски строеж”, нещо уникално и запазено в естествения му вид. Този уникален архитектурен и исторически паметник местните пловдивски управници бяха намислили да дострояват с десетметрови кули, бутафорни градежи и дори лифт!!!
Не ме учудва нивото на естетически критерии на настоящите управляващи, които се задават от авторитети като Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Не случайно при организирания и финансиран от министъра на културата ремонт в някои от залите на бившия царски дворец, сега НХГ оригиналния скъпоценен царски паркет беше заменен с ламинат. Божидар Димитров пък беше повикан на помощ на кмета като тежка артилерия в подкрепа на идеята за разгръщане на мащабно „антично” строителство на Небет тепе. Не му се получи, защото срещу него имаше изключително подготвена, компетентна и мотивирана аудитория. Пловдивските граждани дадоха такъв отпор на „професора”, че той не можа да си каже предварително подготвените думички и се изниза преждевременно. Обществото в града, водено от местните архитекти и културни дейци принуди общината да спазва публичност, прозрачност и експертност при решаване на такъв важен за града въпрос. Първа обществена победа! Малка, но важна!
