Работен ден, ама български
„И да не забравите, че утре е работен ден“. Това е може би най-често чуваното изречение в днешния петъчен следобяд. Защото утре е поредната събота, на която ще се „отработва“.
Въпреки че от години бизнесът не спира да повтаря, че работният процес в такива дни е изключително неефективен, а доста често – и чиста загуба на време и пари. От своя страна служителите имат два варианта: да си вземат платен отпуск за деня или да имитират дейност, вместо да го посветят на семейството си.
На пръв поглед пълна противоположност, но със същия негативен резултат, са дългите почивки, които правителството създава, сливайки национални празници с уикенда. Такива в момента има около 7-8, но в някои години гонят и 10.
Българската икономика обаче е постигнала такова ниво на развитие, че не просто „гаси тока“ за няколко дни, но включва дълги периоди за настройване преди и след празниците. Които по никакъв начин не се компенсират от отработването.
Тогава защо го правим? За да може по няколко пъти в годината да бъдат практикувани „Голямото заминаване“ и „Голямото завръщане“ придружени с поредния черен ден по пътищата на страната? За да могат останалите по света да ни догонят по продуктивност на труда? Или за да може правителството да се окъпе в народната любов, че им отпуска няколко дни в повече за почивка, надявайки се трудещите се да не ги заболи много от псевдоработната събота седмица по-късно?
Какъвто и да е отговорът на въпроса, утре е работен ден. Но по български.
