Последният джентълмен
Това е бай Осман. Срещнах го на място, където не очакваш да видиш така облечени люде. Те не се срещат в България, камо ли в автобус 45 към НБУ. Истински стил. Ей така, самороден. Едва ли е завършил училище по мода в Италия или някой засукан колеж във Франция. Но когато човек си го има вродено си личи. Ей там, в този автобус 45, беше умаленият вариант на България – един добре облечен, усмихнат, достолепен мъж и всички други в автобуса, свели глави, намусени и затворени в битието си. Няма да ви занимавам с алегорията, в която се борят Европата и Ориента, а мизерния автобус, който ние не пазим, е нашата мила Родина. Този пост е за Бай Осман и неговата личност. Философията за европейското, която той представя. Не знам с какво се занимава, не знам какъв е. Попитах го само за името му, личеше си, че не търси вниманието с този си вид. Затова и не разпитвах, само му се извиних за притеснението. Каза, че ходил от млад така. Вярвам му. Наскоро бил в Турция, а там никой не носил шапки, та туристите се снимали с него за спомен. Аз не се снимах, но съм сигурен, че като го срещна друг път ще е пак така стилен отгоре до долу. Истински джентълмен.
