Парижко танго

Цветелина Стефанова

Париж. Вали пороен дъжд. Годината е 2003-та. Млад мъж паркира колата си в тиха уличка пред старо кафене. То ще стане любимото му място през следващите 10 дни. Градът ще го погълне и замае със звуци и светлини, ще го омагьоса и остави част от душата му тук.

Дъждът плющи. Стича се върху колата, отмива умората и го понася към Сена. Случайността го отвежда край малък дансинг до реката, където са се събрали странни хора. Дочува музика и се приближава. Може би френски шансон? Духът на старите гали? Не. Тогава какво? Заслушва се и забавя крачка… Аржентинско танго.

Мъжът неволно спира пред танцуваща двойка. Сена е досами тях – наведат ли се, ще докоснат водата. Нощта се разстила неусетно и музиката отваря сетивата. Мирис на кафе и ром. Илюзията придобива очертания. Танцуващите стават повече, носят се върху каменните плочи и като че ще паднат в реката. Но не – кавалерът е хванал дамата през кръста в нежна прегръдка. Тя е склонила глава на рамото му, притворила очи. Нещо магнетично има в този миг на взаимност. „Светът е за двама” – си казва мъжът и още не знае, че този миг ще роди по-късно картина с това заглавие. Тя ще бъде показана на изложба в хотел „Кемпински-Зографски” в София и откупена от аржентински турист. Той ще отнесе спомена за България в Буенос Айрес, неподозирайки, че тя е родена в Париж.

Танцът свършва. В заключителния акорд двойката застива в „каданс”. Дъждът продължава да мие улиците и спомените, връща младия художник в света на абсурда. Невъзможна асоциация – Париж и аржентинско танго. Такъв е споменът му за Сена и френските кафенета. Той ще остане завинаги и ще го връща отново и отново в онзи полумрак на парижкия дъжд, измил стъклата на колата. Този дъжд ще се излее само месец по-късно върху ярки платна, носещи настроението на Милко Матеев в картините му: „Симо с тромбона”, „Музиканти”, Дон Хосе пътува към доня Карла”, „Изневяра”. Никой освен него не знае, че това е Париж.

Времето сякаш е спряло. Годината е 2005-а. София. Милко танцува танго в клуба на Иво и Надя. Ритъмът на милонга го носи с лекота върху дансинга. Младата дама е прислонила глава на рамото му. Музиката ги слива ведно, стъпките на тангото ги отвеждат в центъра на дансинга. Последен акорд и… „каданс”. Дамата все още не знае, че светът е за двама, а това тук е просто Париж.