Нова политическа звезда при чехите

Прага, Ян Лопатка от Ройтерс

Когато чехите отхвърлиха комунизма през 1989 г., те приеха строги правила, които маргинализират всеки свързан с репресивния стар режим. Сега обаче те се питат дали е дошло време да скъсат с това.

Тази преоценка бе предизвикана от захваналия се с политика бизнесмен Андрей Бабиш, който вероятно ще се включи в новото коалиционно правителство, въпреки твърдения, които той отрича, че в миналото е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.

Според буквата на сегашния закон това му забранява да заема министерски пост, но се оформя консенсус да бъде допуснат в правителството. До няколко седмици се очаква споразумение за коалиция, включваща партията на Бабиш.

Промяната в нагласите е кулминация на няколко тенденции.

Първо, правилата, които изключиха десетки хиляди сътрудници на тайните служби имаха за цел да сложат край на влиянието на най-сенчестите страни на стария режим върху младата демокрация, но тя сега е достатъчно укрепнала и тези правила може вече да не са необходими.

Второ, чехите признават, че законът е бил твърде груб, като е санкционирал безразборно тези, които са пребивали хора или са доносничели срещу приятели, както и тези, които са били принудени да сътрудничат под заплаха от насилие или преследвания.

Накрая, на чешките избиратели им е омръзнало от корупцията във властта и от буксуващата икономика. Те смятат, че има по-належащи проблеми от това какво може да се е случило или да не се е случило при комунистическото управление.

59-годишният Бабиш, който притежава редица химически и медийни компании, оценени на 2 милиарда долара от сп. „Форбс“, спечели 18,7 процента от гласовете на изборите миналия месец въпреки широко обсъжданото му минало по време на комунизма.

Той е бил член на Комунистическата партия, но отрича да е бил доносник на „Статни безпечност“, чехословашкият еквивалент на бившата източногерманска тайна полиция Щази. Той единствено признава, че се е срещал с нейни агенти, когато е работел в търговска фирма през 80-те години.

„Никога нищо не съм подписвал“, каза той и обвини сегашния политически елит, че използва тези обвинения, за да го държи настрана от властта.

„Страх ги е, защото никой не може да ме корумпира“, заяви той.

Роденият в Словакия по време на Чехословашката федерация Бабиш се бори в съда срещу словашкия Институт на националната памет, който твърди, че разполага с негово досие като сътрудник на тайната полиция. Решаването на този съдебен спор може да отнеме години.

Лидерът на левоцентристките социалдемократи и вероятен следващ премиер Бохуслав Соботка е измислил план за промяна на правилата на отсяване.

„Убеден съм, че (почти) 25 години след 1989 г. е дошло време преценим дали законът за отсяване въобще трябва да се прилага“, каза той в телевизионен диспут.

Комунистите, които са третата най-голяма партия в парламента, предлагат този закон изобщо да отпадне.

Изказването на Соботка сочи, че може да има по-голяма подкрепа за тази идея от преди, или може поне, че е възможно постигането на не толкова политически спорно решение.

Миналата седмица Соботка се съгласи с Бабиш, че парламентът трябва бързо да приеме нов закон за държавната служба, който изключва министрите от проверка и отсяване.

Друг начин да се вкара Бабиш в правителството е той да стане вицепремиер без да оглавява конкретно министерство. Според някои юристи това може да промени практиката на отсяване, като същевременно законът формално се спазва.

Това може да не се приеме радушно от някои антикомунисти и може да предизвика брожения в собствената му партия.

„Най-важното нещо е моралното оправдание“, каза Микулаш Кроупа, ръководител на групата „Пост Белум“, който събира спомени за жертвите на комунистическото преследване.

„Трябва ли страната да бъде управлявана от хора, които са доносничели, пребивали или тормозили другояче сънародниците си и лоялно са служили на тоталитарния режим? Не, не трябва“, заяви той.

Чешкият закон е по-строг от нормативните документи в някои други бивши комунистически държави. В Полша кандидатите за определени длъжности само трябва да декларират дали са били комунистически агенти или не. Словакия премахна изисквания за отсяване през 90-те години, а Унгария изобщо не прилага такава процедура.

Мнозина критикуват досиетата на държавна сигурност заради спорната истинност на съдържанието си. Друг проблем е, че много от тях бяха унищожени или изчезнаха, когато службите за сигурност „разчистиха“ досиетата си през 1989 г., което евентуално може да е изчистило миналото на някои техни сътрудници.

Почитаният чешки дисидентски лидер от времето на комунизма Вацлав Хавел, който след това бе избран за президент, се изказа за премахване на закона след пет години.

Петър Камберски, коментатор във в. „Хосподарске новини“, заяви, че ще е погрешно да се променя закона заради един човек – Бабиш, но смята, че той като цяло е изпълнил целта си и вече не е нужен.

„Навремето това беше добър закон и чрез него демокрацията се постара да гарантира, че няма да бъде подкопана. Защитниците му сега изтъкват морални причини, но моралът не трябва да се управлява със закон. Това, че някой е бил агент (на държавна сигурност) е повод за презрение, но днес вече не е риск за демокрацията“, посочи той.