Кое е по-патриотично - да бъдеш следовник на несъществуващите "доброволни отряди" или да мислиш, работиш и търсиш образ на България, който не събира примитивна териториалност? Никой по света няма да се загрижи за България освен ако ние, самите, не дадем сигнал, първо пред себе си и помежду ни, че искрено искаме в България да идват обратно Българите и търсените "високо-квалифицирани" чужденци.
България все повече заприличва на гето, свят на инстинкти и сборище на хора, искащи си робството. Спомнете си подмушнатата "дискусия" за учебниците, която продължава и до днес под егидата "Изберете Българското", изгонете чужденците.
Не зная дали всички си дават сметка, че пътят назад в себеусещането за ценност се минава бързо, но напред, към добронамерената, потвърдената от света и осмислена позитивна самооценка - същият път се изминава много, много бавно. Че да се обичаш искрено и честно е много по-трудно от това да се самоокайваш или да мразиш самоунищожително.
Не е нужно да си психиатър, психолог или психоаналитик, да си чел (тон-два) книги или да си разсъждавал над темата. Животът е давал и дава всекиму, стига да е опазил своята способност да се самоосмисля и да търси човешкото в себе си.
Праисторическото, животинското, инстинктивното е било и ще бъде в нас, хората, винаги. Въпрос на прочит е кога ще го събудим.
Текстът е взет от Facebook страницата на автора.
