Альона Нейкова
Въпреки че се изявяват в една и съща хип-хоп ниша на българската музикална сцена и имената им са омофони - звучат почти еднакво, но се пишат различно, грях е да ги сбъркате. Единият - Криско, в най-хитовата си напоследък песен видимо доволно призовава: "...Покажи на тия хора как са мяташ". А другият - Кристо, залага на "Оставам тук" и "Аз мога!".
Използвайки атрактивни поетично-лирични похвати, свеж ритъм и изобретателна игра с думи, всеки артист се стреми да завладее възможно най-много фенове, почитатели и последователи. Повечето изпълнители го правят със зле прикрита меркантилност - пардон, желание за концерти, участия в частни партита и зачитане на авторски права. Единици обаче са онези музиканти, които вярват, че поведението им на сцена трябва да бъде обвързано с осъзнаването, че са пример за подражание - най-вече при децата.
Риторично е да се пита - чии песни, на Криско или на Кристо, биха могли да възпитат у подрастващите чувството за национална гордост и да събудят желание да се стори нещо добро за родината. А и самата дума "възпитание" звучи почти като еретичен стремеж да се попречи на някои спокойно да трупат пачки от скандални текстове на т.нар. хитове.
Ясно е: актуални поп или хип-хоп песни със смислени послания едва ли ще влязат в училищните песнопойки. Но все пак обнадеждаващ е фактът, че в България има и изпълнители, които залагат именно на подобни думи и теми. И дори такива като Кристо са наясно, че от подобна дейност у нас няма как да се забогатее, най-важното е, че чрез професията си правят опити да се докосне човешкото във всеки от нас, да се мотивират хората към истинския живот, а не да поставят на пиедестал консуматорското съществуване. Въпреки че е много по-лесно да покажеш "как са мяташ", отколкото да докажеш, че можеш да направиш нещо стойностно - за себе си, а и за другите.
