Звукът на Копенхаген е … тишина
Тези, които много са пътешествали, знаят как звучат големите градове.
Звукът на Делхи e на надвикващи се улични продавачи и раздрънкани моторизирани рикши.
Звукът на Ню Йорк е на виещи полицейски сирени.
Звукът на Истанбул е на монотонен молитвен речитатив, разнасящ се от високоговорителите на Синята джамия.
А звукът на Копенхаген е … тишина. Много тишина.
Чужденците, които идват в Копенхаген не само за да се снимат с Малката русалка и да се разходят по най-дългата пешеходна улица в Европа, но си правят и труда да опознаят града и жителите му,твърдят, че това е най-тихата и спокойна столица в света. Особено тих и спокоен се струва на тези, които идват от култура на непрекъснато съревнование, където всеки иска да има твоята работа, твоята жена и твоето място в киносалона. Копенхаген предлага пълната противоположност на този лайфстайл. Усещането е като да смениш заведението за бързо хранене с изискан, но ненатрапчиво луксозен петзвезден ресторант, в която храната става бавно. Но на теб не ти пука, защото разполагаш с цялото време на света…
За италианеца, гърка и българина, свикнали с хаоса по пътищата, агресивното шофиране и ругатните, културният шок е особено голям. Защото датчаните никога не надуват клаксона на колите си и не повишават тон. Дори да са много раздразнени! Не говорят по мобилните си телефони в градския транспорт или, ако го правят, държат ръка пред устата си, за да заглушат гласа си. Те ревностно съблюдават да се спазва правилото за тишина във влаковите вагони, определени като “stillezoner” (тихи зони). А вместо с Валери Симеонов разполагат с професионални инспектори по шума, както и с работещи закони. Всъщност с всяка изминала година законовите разпоредби за спазване на ред и тишина стават все по-строги.
През май миналата година, например, столичната община прие такава разпоредба, която, въпреки положителния ефект върху урбанистичната среда, нанесе сериозен удар на бизнеса. Заведенията, в които децибелите на музиката надвишават фоновото ниво на шума, биват принудени да изградят звукоизолационни съоръжения, регулярно да изготвят доклади за нивото на шума, което произвеждат, както и да пломбират звуковите си уредби.
За датчаните да се говори на висок глас е признак не само на лошо възпитание, но и знак за това, че събеседникът не заслужава доверие. Да се държиш “тихо и спокойно” и винаги да проявяваш самоконтрол, е логото на датската културна идентичност. Разбира се, страничният наблюдател тълкува този тип поведение като свръхрезервираност и дистанцираност, но всъщност студенината, която лъха от датчаните, е само привидна. Всеки, който е прекарал дори малко време с тях и сред тях, знае, че един лесен начин да изкараш тишината от датчанина е като вкараш алкохол в него. Тогава разбираш, че той не е темерут, а готин пич, с когото е голяма веселба да изпиете няколко бири заедно. Затова логично е, че единственото време, когато столицата зашумява е през уикендите.
Но иначе правилото е да се въздържаш от безсмислени разговори с непознати, дори ако професията ти налага да комуникираш с такива. Първото, което човек научава, когато заживява в Копенхаген, е, че ако имаш нужда от помощ, сам трябва да си я потърсиш. Затова и рядко асистент-продавач ще се втурне към теб още с влизането ти в магазина, за да те пита какво обичаш. Датчаните смятат, че колкото по-малко привличаш вниманието върху себе си, толкова по-добре. Трябва да имаш наистина добра причина, за да нарушиш статуквото на социалната тишина.
А тя, тишината, не е само в междуличностното пространство. Има десетки места в Копенхаген, които представляват същински оазиси на тишината и спокойствието, където човек може да се разходи, необезпокояван от каквито и да е дразнещи шумове, идващи от хора, коли, улични кафенета и магазини.
Едно такова място е търговският център Rødovre. Той е забележителен не само с факта, че е най-големият в Дания със своите 160 магазина, но и че спечели Приза за тишина за 2018 г. на дружеството “Ние обичаме тишината”. Това, което наклони везните за наградата в полза на мола, е, че в общите части никога не звучи музика, a продавач-консултантите не досаждат с въпроси и непоискани съвети на клиентите.
Това идва да покаже, че тишината не е просто традиция, но и моден тренд в датската столица.
А за себе си лично вече установих каква е истинската причината датските туристи въобще да не изтрезняват по време на ваканционното си летуване по нашето Черноморие. Как иначе, ако не с много алкохол, да се отърсят от стреса, който им причиняват мургавите предприемачи на плажа, които не престават да викат с пълно гърло “Варьонъй кукуруз” и “Топли геврециии”!
