Защо хората крещят „Джеронимо!“ преди да скочат?

В началото на 40-те години на миналия век армията на САЩ тества за първи път идеята за парашутни скокове от самолети като начин за разполагане на войски. Първата група, която разработва техники за парашутизъм, е подразделение от 50 военнослужещи, известно като Парашутен изпитателен взвод.

Те са базирани във Форт Бенинг, щата Джорджия, и прекарват по-голямата част от лятото в изтощителни тренировки в жегата, носейки парашути на гърба си заедно с останалото стандартно оборудване. Когато тренировките приключат за деня, войниците обичат да се отпуснат и да се разхладят малко и обикновено вечер повечето от тях отиват в климатизирания киносалон, за да гледат филм.

Една вечер през август 1940 г. този филм се оказва уестърнът на Paramount „Джеронимо“ – за военния лидер и вожд на апачите Чирикахуа.

След филма се сяда на бира, естествено. На връщане към леглата групата обсъжда скока на следващия ден – първият им заедно. Към този момент парашутистите имат зад гърба си само няколко самостоятелни скока и много от тях си признават, че са притеснени. Редник Обри Еберхардт, як, двуметров войник от Джорджия, твърди обаче, че не се притеснява; този масов скок не е нещо по-особено.

Другите войници смятат, че той всъщност тайничко също се страхува, просто не си го признава.

Накрая Еберхард отстъпва и им казва какво ще направи – за да им докаже, че не се страхува, ще изкрещи „Джеронимо!“ колкото може по-силно, когато скача от самолета утре.

Така и става.

Останалата част от взвода не иска да остане по-назад и при следващите скокове също правят неговия боен вик. Така се ражда традиция… На следващата година първата официална парашутна част на армията, 501-ви пехотен парашутен батальон, превръща „Джеронимо“ в свой девиз, след като командирът му издирва потомците на истинския Джеронимо, за да поиска разрешение. (Името на вожда всъщност е било Гоякла. Джеронимо бил прякор, който се отнасял до свирепостта му, когато се сражавал с мексиканските войници, които се молели на свети Йероним.)

След Втората световна война ръководството на армията забранява викането от съображения, че ще се издаде позицията на войниците по време на операция. Силното присъствие в медиите на парашутистите по време на войната обаче поставя вика „Джеронимо“ в общественото съзнание.