Южна Корея и САЩ се споразумяват за официално прекратяване на Корейската война
Южна Корея обяви, че е в „ефективна“ договорка със Съединените щати по проект за официално прекратяване на Корейската война. Слухът за възможно споразумение идва повече от месец, след като се появи информация, че преговорите между двете страни и Северна Корея са близо до края си, и близо 70 години, откакто споразумението за примирие през 1953 г. слага край на сраженията.
Южнокорейският външен министър Чунг Юй-Йонг обяви новината на пресконференция в края на годината и добави, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е потвърдил напредъка. Той също така повтори важността на цялостно официално прекратяване на продължилия десетилетия конфликт.
„Нашето правителство смята, че декларацията за край на войната е решаваща стъпка, през която трябва да преминем в процеса на постигане на пълна денуклеаризация и трайно мирно споразумение на Корейския полуостров“, каза той. „Нашето правителство смята, че декларацията за край на войната предоставя полезна възможност за възобновяване на диалога в настоящата безизходица в преговорите със Северна Корея.“
Напоследък Северна Корея казва малко по отношение на евентуална декларация. Заместник-министърът на външните работи Ри Тхе Сонг обаче каза през септември, че настояването на Юга за прекратяване на войната е „преждевременно“ предвид „враждебната политика на САЩ“ спрямо правителството на страната. На въпрос, говорител на Държавния департамент каза, че САЩ „нямат враждебни намерения“ към Северна Корея и са готови да се срещнат „без предварителни условия.“
„Надяваме се, че КНДР (Корейската народнодемократична република) ще отговори положително на нашите действия“, каза говорителят. „Продължаваме да се консултираме в тясно сътрудничество с Република Корея, Япония и други съюзници и партньори за това как най-добре да се ангажираме с КНДР.“
Докато мнозина предполагат, че Корейската война е приключила след подписването на споразумението за примирие на 27 юли 1953 г., това не е така. Споразумението, подписано от ръководителите на командването на ООН (включително САЩ), севернокорейската армия и китайските сили, воюващи на Корейския полуостров, просто постави пауза в сраженията и изрично посочва, че не е мирен договор.
Южна Корея също не е подписала първоначалното споразумение.
Трябва да се отбележи, че езикът на проекта трябва да бъде одобрен от всяко съответно правителство, включително Китай, тъй като тя е страна по примирието.
Войната започва на 25 юни 1950 г., когато Северна Корея нахлува в Южна Корея след сблъсъци по границата и бунтове в Южна Корея. Северна е подкрепена от Китай и Съветския съюз, докато Южна – от ООН, главно Съединените щати.
През 1910 г. имперска Япония анексира Корея, където управлява 35 години до нейната капитулация в края на Втората световна война на 15 август 1945 г. Съединените щати и Съветският съюз разделят Корея по 38-ия паралел на две зони на окупация: съветите управляват северната зона, а американците – южната. През 1948 г., в резултат на напрежението от Студената война, окупационните зони стават две суверенни държави. Социалистическа държава, Корейската народнодемократична република, е създадена на север под тоталитарното комунистическо ръководство на Ким Ир Сен, докато капиталистическата държава, Република Корея, е създадена на юг под авторитарното автократично ръководство на Сингман Ри. И двете правителства на двете нови корейски държави твърдят, че са единственото легитимно правителство на цяла Корея, и нито едното не приема границата за постоянна.
Севернокорейските военни сили (Корейската народна армия, KPA) прекосяват границата и нахлуват в Южна Корея на 25 юни 1950 г. Съветът за сигурност на ООН заклеймява този ход като инвазия и разрешава формирането на командването на ООН и изпращането на сили в Корея, за да го отблъсне. Съветският съюз бойкотира ООН за признаването на Тайван (Китайска република) за Китай, докато Китай (Китайската народна република) не е признат, така че нито един от тях не може да подкрепи своя съюзник Северна Корея в заседание за сигурност на съвета. Двадесет и една страни от Организацията на обединените нации в крайна сметка допринасят за силите на ООН, като Съединените щати предоставиха около 90% от военния персонал…
