Япония изкарва пари за война от наркотици

От края на 1800 г. до средата на 1900 г. Имперска Япония предприема дълъг десетилетия напън да изгради империя в Тихия океан. След като погълна Корея, Тайван и различни околни острови, Япония скоро насочи своя поглед и към Китай.

Но завземането и поддържането на властта в чужда земя винаги се усложнява от бунтове и големи разходи. Затова Япония се обръща към един от дълговековните врагове на Китай, за да отслаби съпротивата на страната срещу евентуална окупация, докато същевременно изкарва и пари за финансиране на собствените си военни дейности: опиума.

След като имперската армия превзема Манджурия в североизточен Китай през 1931 г., завладяването на Япония на съседката й официално започва. През следващите няколко години се разразяват малки конфликти, когато Япония се опитва да се разшири на юг от Манджурия в останалата част на Китай. Най-накрая, през 1937 г. Япония започва пълна инвазия в Китай и превзема Пекин, Шанхай и няколко други големи градове, които няма да видят свобода, докато Втората световна война не приключи. Но Манджурия остана под японски контрол по-дълго от всяка друга област.

Там Япония изгражда марионетната държава Манджоу-Го, която контролира и експлоатира чрез различни бруталности. И един важен метод е производството на опиум, морфин и хероин, предназначен да пристрасти китайците и да създаде печалба за военната машина на Япония.

Според архивите на правителството Япония от години го прави и по други места в Тихия океан. „Япония воюва срещу западната цивилизация“, твърди един американски служител през 1932 г., „както показват неоспоримите факти, че където и да отиде армия й, след нея идва и трафикът на наркотици“.

В Китай Япония стартира пиар кампания, която активно се опитва да пристрасти цивилните към наркотиците като по този начин да направи местното население послушното и мирно. Междувременно в японския императорски кабинет са назначени фигури, които да отговарят специално за опиатната индустрия. Огромните печалби на Империята от продажбата на хероин и морфин в един момент стават колкото целия годишен бюджет на Китай – и Япония вкарва тези печалби обратно във военните си сили. Това й позволява да поддържа брутален контрол – и почти всичко е изградено върху наркотиците.

Маковото растение е основната съставка както за самия опиум, така и за други опиати като хероин и морфин. Когато сокът в семената на маковото цвете се обработи, той може да се използва като мощно обезболяващо.

Генерал Кенджи Дойхара е човекът, който решава, че Япония трябва да субсидира китайските фермери да произвеждат опиум.

Генерал Кенджи Дойхара

Опиевият катран се преработва във висококачествен морфин и хероин в лаборатории, собственост на японската мегакорпорация Mitsui, за продажба като лекарство. Идеята е възприета с ентусиазъм и до 1937 г. 90 процента от незаконните опиати в света се произвеждат в японски лаборатории.

Но Дойхара имаше дори по-големи планове от този. Японската индустрия за наркотици имаше две цели – първата е да се генерират големи суми пари за плащане на огромните сметки от поддържането на империя, като същевременно продължава тихоокеанската експанзия. Втората цел е да се смекчи волята на китайците да се противопоставят на нахлуването и окупацията, да се създаде зависимо население, което няма да се бунтува от страх да не загуби следващата си доза.

Една от първите стъпки, които Дойхара предприема е да произвежда специални партиди цигари Golden Bat, наситени с опиум. Те се пращат в Манджоу-Го, където се раздават безплатно на нищо неподозиращите цивилни. Работодателите пък плащат на работниците си с „червени хапчета“, които всъщност са дози хероин.

Много скоро Дойхара създаде империя от зависими. През 1937 г. контролираните от Япония райони в Манджурия и околните места произвеждат 1 270 000 килограма опиум – докато законната медицинска нужда за целия свят е едва 227 000 килограма.

За да му помогне да управлява разпределението и финансите, Дойхара наема Наоки Хошино – дързък и студен служител от Министерството на финансите на Япония. Позиционирането на Хошино в правителството на Манджоу-Го установява директна връзка между императора и целенасочените усилия за унищожаване на китайския народ с наркотици. Това все пак е голям бизнес, които има благословията на правителството.

До 1941 г. една японска фирма за опиум прави 300 милиона юана продажби, което, както казахме, е почти равностойно на целия годишен бюджет на китайското правителство. С подобни печалби японците се разрастват без никакви проблеми.

Някои военни ръководители пишат до своите войски:

Употребата на наркотици е недостойна за една висша раса като японската. Само по-низшите раси, расите, които са в упадък като китайците, европейците и източните индийци, се пристрастяват към наркотици. Ето защо им е предопределено да станат наши служители и в крайна сметка да изчезнат.

Но това не се сбъдва. Японските войници също разчитаха на наркотици, за да облекчат шока от войната и травмата от раздялата с дома и семейството. Въпреки заплахата от тежко наказание, те масово употребяват хероин и морфин. Проблемът със зависимостта в имперската японска армия става толкова чест, че са заделени цели болници да ги лекуват.

Дори и японските войници да нямаха проблем, когато Императорската армия губи Втората световна война, наркотичният бизнес на страната е прекратен.