Войната на надениците – една комична, но и печална битка между руснаци и финландци

На 30 ноември 1939 г. стотици хиляди съветски войски и хиляди танкове и самолети пристигат на финландската граница. Това е началото на Първата съветско-финландска война, известна още като Зимната война.

Нашествието е започнато от Йосиф Сталин, тъй като част от Финландия някога е принадлежала на Русия и той иска да си я върне. Възможността му да атакува идва, когато светът е съсредоточен върху нахлуването на нацистка Германия в Полша на 1 септември същата година.

Зимната война

Финландия и СССР всъщност са подписали пакт за ненападение през 1932 г., но руснаците започват да дават ясни знаци, че мирът няма да продължи още много дълго. Съветският съюз получава огромна негативна реакция за инвазията, което довежда до отстраняването им от Лигата на нациите. Те влизат в страната с огромен брой войници, оборудване, танкове и самолети, като яростно превъзхождат финландците. С над половин милион военнослужещи и хиляди танкове, изглежда, че съветите просто ще преминат през Финландия, която е джудже в сравнение с Русия. За голямо смущение на Сталин обаче това не тава така.

Армията, изпратена от Съюза, не е в състояние да се справи с местните. Само няколко години по-рано чистките на Сталин, които трябваше да осигурят властовата му позиция, са опустошили съветската командна структура. Около 30 000 високопоставени офицери са арестувани, убити или изпратени в наказателни работни лагери. Чистките са насочени към всеки, който е считан за политическо препятствие или противник, и към селяни, както и хора от определени етнически групи. Смята се, че прочистването е довело до около 1 милион смъртни случая.

Чистките опустошават командната верига на Червената армия, тъй като опитните офицери са заменени с по-малко опитни поддръжници на Сталин. Това довежда до дезорганизирани и слабо обучени войски, които имат недостатъчно запаси от храна и облекло, за да се справят със студен район като Финландия. Финландците от своя страна са добре запознати с операциите при ниски температури и са добре обучени, мотивирани и екипирани.

Недостатъците на съветите се усложняват от предимствата на финландците, които правят каквото си искат с врага още от началото на войната. В един момент обаче финландците се сдобиват и с един полезен, но неочакван съюзник: наденица.

Войната на надениците

На 10 декември 1939 г., на малко повече от 16 километра от границата, съветският 718-и стрелкови полк предприема изненадващо нападение срещу финландските войски край село Иломанци. Напомняме, че това би трябвало да е фасулска работа за огромната Червена армия. В началото на атаката съветите принуждават финландците да отстъпят. Но по-късно гладните вече солдати внезапно са заинтересовани от вкусната миризма на яхния от наденица, идваща от финландските полеви кухни (на основната снимка). Финландците ядат наденица заради високото съдържание на мазнини, жизненоважно за поддържането на войските при ниските температури.

Съветите успяват да издържат стоически в продължение на пет дни, но просто не могат повече да устоят на храната – нещо, от което те собствено получават изключително малко. Те спират атаката си и се насочват към кухните. Тази пауза обаче дава на финландците достатъчно време да се прегрупират, да обкръжат съветите и да започнат собствена атака срещу пируващия враг.

Последвалата битка е абсолютно ръкопашно клане. Финландците слагат щиковете си и бързо нападат нищо неподозиращите съветски войски, като ги отблъскват назад и ги принуждават да прекратят нападението.

Според изчисленията на Финландия броят на загиналите е около 100 съветски войника срещу 20 финландски. Битката официално е наречена Битката при езерото Варолампи, но сред войските тя е известна като „Войната на надениците“.

Въпреки успеха на Войната на надениците, съветите в крайна сметка ще надделеят, когато Финландия и Съветският съюз подпишат Московския мирен договор, който завършва войната в полза на Съюза (на снимката). Въпреки че Финландия губи, те водят невероятно умела и успешна война, която унищожава огромен брой съветски войски, като същевременно запазва относително нисък брой жертви. Финландия губи около 25 000 войници, които са или мъртви, или изчезнали, докато Съветите губят огромните 130 000 до 170 000, мъртви или изчезнали.

Войната разкрива ярко недостатъците на съветската армия и дава на Хитлер идеята, че завладяването на Русия е възможно. По ирония на съдбата уроците, които Съветите научават през Зимната война, по-късно ще изиграят огромна роля за побеждаването на германците, които допускат същите грешки като съветите през 1939 г.