Скиорите, които спряха нацистките опити за ядрено оръжие

След като им дава капсулите, които да сдъвчат, за да се самоубият в случай, че ги заловят, полковникът от Кралската армия на Норвегия Лейф Тронстад казва на своите войници: „Не мога да ви кажа защо тази мисия е толкова важна, но ако успеете, тя ще живее в паметта на Норвегия за стотици години.“

Лейф Тронстад

Тези командоси обаче знаят, че един по-ранен опит за същата мисия от британските войници се увенчава с пълен провал. Два самолета с мъже катастрофират по време на пътя към целта си и оцелелите бързо са заловени от немски войници, измъчвани и екзекутирани. Ако бъдат заловени по същия начин, норвежците могат да очакват същата съдба като британските си колеги – затова и хапчетата с отрова.

Докато хората са склонни да свързват усилията на САЩ за атомна бомба с Япония и войната в Тихия океан, проектът Манхатън – американската програма за създаване на атомно оръжие – всъщност е предприет в отговор на съюзническите подозрения, че германците активно преследват такова оръжие. И все пак боевете в Европа приключват преди всяка от двете страни да има работеща атомна бомба. Всъщност репетиция за Тринити – първата детонация на атомна бомба в Америка – е проведена на 7 май 1945 г., същия ден, в който нацистите се предават.

Така американската атомна бомба пристигна със закъснение. Независимо от това, ако немците бяха разработили своя собствена бомба само няколко месеца по-рано, изходът от войната можеше да е напълно различен. Месеците на неуспех, причинени от саботажа на норвежците на химическата централа Веморк (Vemork), може би предотвратяват победата на нацистите.

Това, което полковник Тронстад, сам той преподавател по химия, успява да каже на хората си, е че химическата централа Веморк произвежда „тежка вода“ (химично съединение като обикновената вода, но вместо водород с кислорода е свързан водородният изотоп деутерий) – важна съставка за изследванията на германците. Отвъд това норвежките войски не знаеха нищо за атомните бомби или как се използва тежката вода. Дори днес, когато много хора имат поне основно разбиране за атомните оръжия и знаят, че източникът на огромната им енергия е разделянето на атомите, малцина нямат представа какво е тежка вода или нейната роля при разделянето на тези атоми. Още по-малко хора знаят защо германските ядрени учени се нуждаят от нея, а американците – не.

По отношение на химията тежка и нормална вода се държат много сходно и няма да забележите разлики при готвене, пиене или миене. Но кубчетата лед от тежка вода потъват, а не плуват, когато ги потопим в чаша с питейна вода заради по-високата им плътност.

Тази разлика е фина, но има нещо, което тежката вода прави, която нормалната вода не може. Когато бързите неутрони, освободени от разделянето на атомите, преминават през тежка вода, взаимодействат с тежките водни молекули и забавят тези неутрони. Това е важно, тъй като бавно движещите се неутрони са по-ефективни при разделянето на урановите атоми, отколкото бързо движещите се неутрони. И тъй като неутроните разделят атоми по-ефективно, ще е необходимо по-малко уран, за да се постигне експлозия. Ето защо немците се нуждаят от тежката вода – тяхната стратегия за производство на атомна експлозия зависи от нея.

За разлика от тях американските учени избраха различен подход за постигане на критична маса (експлозия). Те използват обогатен уран (докато немците използват необогатен уран). Американците решават да забавят неутроните, излъчвани от обогатения си уран с по-лесно наличния графит, а не с тежка вода. Всеки подход имаше своите технологични компромиси, но американският подход не разчиташе на синтеза на изключително оскъдната тежка вода. Нейната рядкост я прави ахилесовата пета на германската програма за ядрени бомби.

Веморк, 1935 г.

Вместо да повтаря британската стратегия със самолети, тежко оръжие и оборудване (включително велосипеди!), за да преминават през покритите със сняг пътища и да нападнат предните порти на централата, норвежците разчитат на друго. Те парашутират малка група експерти скиори в гората около целта им. Планът е леко въоръжените мъже бързо да стигнат до централата, да проникват тихо, а не със сила, в помещението за производство на тежка вода и да го взривяват.

Шест норвежки войници са пуснати, за да се срещнат с четирима други, които вече са на уреченото място. (Четиримата бяха парашутирали седмици по-рано, за да направят осветена писта на езеро за британските самолети, които така и не пристигат.) На земята към тях се присъедини и норвежки шпионин. Групата от 11 човека първоначално е забавена от тежки метеорологични условия, но след като времето най-накрая се успокоява, мъжете постигат бърз напредък към целта си в заснежената гора.

Централата през 2008 г.

Веморк седеше на стръмен хълм. При пристигането си при дерето, което служи като един вид защитен ров, войниците виждат, че е безполезно да се опитват да преминат през силно охранявания мост. Така под прикритието на нощта те се спускат към дъното на дерето, прекосяват замръзналата река и се изкачват по стръмните скали към централата, като по този начин напълно заобикалят моста. Германците смятат, че дерето е непроходимо, така че не се пазят.

След това норвежците успяват да се промъкнат покрай караулните и да намерят път до помещението за производство на тежка вода, разчитайки на карти на централата, предоставени от норвежката съпротива. След като влязоха в стаята, те бързо поставят експлозивите и напускат на фона на взривове и хаос. Не е загубен нито един живот и нито един изстрел не е изстрелян и от двете страни.

Извън централата мъжете минават отново през дерето и след това се разделят на малки групи, които независимо тръгват на изток към неутралната Швеция и след това всеки тръгва обратно към норвежката си единица, разположена във Великобритания.

По-късно германците успяват да възстановят щетите си и възобновят производството на тежка вода. Последвалите нападения на съюзническите бомбардировачи върху централата не бяха ефективни за спиране на производството заради подсилените стени на завода. Но щетите вече бяха нанесени. Германските усилия за атомна бомба бяха забавени дотолкова, че никога няма да бъдат завършени навреме, за да повлияят на изхода на войната.

Днес не чуваме много за тежката вода. Съвременната технология, ползвана за ядрени оръжия е поела вече по други пътища. Но някога това беше едно от най-редките и опасни вещества в света и смели войници – и британски, и норвежки – се пребориха смело, за да спрат производството й успешно.