shareit

Село Крути – враг номер едно на руските военни сили (1918 г. и 2022 г.)

| от |

Историята трябва да се помни, за да не се забравя. Това е урокът, с който всеки преподавател започва своите класове. Има само един проблем, очевидно сме я забравили или просто я повтаряме с малко закъснение. Обръщайки внимание на Руско-украинската война в момента, реално можем да върнем лентата назад и спокойно да заявим, че всичко наистина се е повтаряло и е до болка познато. Какво имаме предвид? Насочете погледа си към Украинско-съветската война. Това е един особен сегмент, който завършва през 1918 г. и продължава малко повече за Украйна.

Причината е, че тогава болшевиките се стремят да превземат страната и да се възползват от всички ресурси, които могат да бъдат открити. За съжаление трябва да напомним, че това е войната, която украинците ще изгубят, а малко след това ще останат в историята с популярния украински глад, наложен от мъдрите глави, вярващи, че колективизацията е най-доброто решение. И до днес е спорно да се разбере колко точно хора загиват от глад, но са регистрирани случаи на човекоядство. Ако се чудите защо СССР все още не е осъден за геноцид, особено след като има доказателства, включително и въвеждането на термина, то не забравяйте, че всичко се отрича.

Нападението на Украйна между 1917-1918 г. се води от Михаил Муравьов и Владимир Антонов-Овсенко. Червената армия влиза в Харков и използва работниците от Донбас, за да отхвърли правителството. Болшевиките разполагат с около 30 хиляди души, докато украинците са едва 15 хиляди, събрани предимно от доброволци, както и няколко батальона стрелци и свободни казаци.

Инвазията се случва с помощта на болшевишкото въстание, избухнало именно в големите градове. Болшевиките са водени от Евгения Бош. Бързо и сигурно, нападателят успява да вземе редица градове и се насочва смело към Киев. По пътя си обаче ще срещнат нечувана съпротива и за пореден път Украйна ще изкове своите герои, използвайки ученици и студенти. Така се ражда легендата за украинските спартанци! Нека обаче я разгледаме малко по-подробно.

Между 29 и 30 януари 1918 г. се оформя първата среща с топлото украинско гостоприемство. Избраната дестинация е малко село Крути и днес по-познато като Памятне. Намира се на около 130 километра североизточно от Киев. Героите на Украйна в този случай са скромна сила от 300/500 души. Призованите защитници са 1-ва студенткса бригада, водена от Петро Омелченко със 116 войника, разделени на четири взвода. Кадетски звод на 1-во украинско венно училище с още около 200 войника, командвани от Аверкий Хончаренко.

В битката пристигат и 80 войника от така наречените свободни казаци. В допълнителните сили влиза и техника, разработена изцяло от подръчни материали. Украинците успяват да бронират влак, като дори поставят артилерийско оръдие в него, най-вероятно по примера на първите бойни танкове. Пристига и още един боен влак, който обаче по-късно е изтеглен от сражението.

Подобна съпротива най-вероятно може да се стори смешна на всеки един опитен военен. Особено след като знаем, че срещу студенти и кадети се изправя 1-ва революционна армия на Павел Йегоров с 1500 войника, балтийски моряци от Ремьов, московска червена пехота и други. Общият брой на нападателите е близо 4000 души. Преди битката да започне, командващият на украинците, Тимченко е заменен от Носенко, докато първият трябва да отиде в съседното село и да се опита да събере повече доброволци.

По информация на защитниците, там има близо 800 войника. За съжаление става ясно, че на 30 януари, бойците на Шевченко застават на страната на руснаците. Осъзнавайки, че битката ще се води в стил метър за кръв, повечето защитници решават да се борят до последно или поне да забавят нападателите. Сред тях има хора като Леонид Буткевич, който е едва 6 клас. Няма как да разкажем за нечувана украинска победа, истината е, че когато противникът има безумно числено превъзходство, победата е в сигурни ръце.

Единственият проблем е, че се пропуска една важна задача за защитниците на това село – да забавят руската армия да стигне до Киев. С оглед на това, мисията им е изпълнена, защото всяка минута позволява по-добра защита на столицата. Битката започва рано сутринта и се състои от няколко нападателни вълни до края на вечерта. Помощ не идва от никъде, защитниците на жп гарата правят чудото, но плащат и сурова цена за своята дързост. Всичките 300/500 защитника са избити, ранени или заловени.

Руските историци продължават да твърдят, че са задържали около 27 души. Това са последните, които са успели да се евакуират по-рано. Те се връщат обратно на окупираната гара и са задържани, а по-късно и разстреляни. Изчисленията показват, че червената армия се притеснила и цели два дена не продължила напред, защото очаквали и други засади по пътя. Тези два дни са от изключително значение, защото украинската дипломация успява да се изправи пред международното общество и да получи своята независимост.

Подписва се специален мирен договор и болшевиките са принудени да признаят Украйна като държава. Има и още една подробност, при отказ, силите на Германия, Австро-Унгария ще се отзоват на помощ на Украйна с около 450 хиляди войника. Впрочем те пристигат през февруари и са готови да защитават, докато Украйна трябва да предостави хранителни запаси.

През следващите месеци обединените сили ще продължат да печелят територия, връщайки си Донецк и Крим. Мирното споразумение е подписано на 12 юни. За съжаление комунистите в страната ще се постараят скоро да отхвърлят немското външно правителство, помогнало за връщането на територия. Следователно войната продължава и не завършва изобщо добре за Украйна, както можем да забележим през следващите години.

Един интересен факт е, че на 1 март 2022 г. въоръжените сили на Украйна правят втора среща с руската армия. Вторият рунд не се разиграва по план, както освободители от нацизма вярвали. По време на атаката, руснаците дават около 200 жертви и след това отстъпват. В социалните мрежи може да се открият снимки на руски войници, които си правят снимки с паметника „Героите на Крути“ и след това го чупят.

Не е ясно дали не са разбунили старите духове, които около век са чакали своя реванш. Малкото село не се предава и не пада под руска власт в новия конфликт. Резултатът е повече от ясен. Украйна възнамерява да възстанови паметника си и да попълни броя на героите. Крути ще остане като една малка, но много люта крепост. Това беше реваншът на новото време с пожелание да не се повтаря.  

 
 
Коментарите са изключени за Село Крути – враг номер едно на руските военни сили (1918 г. и 2022 г.)

Повече информация Виж всички