Морският снайперист Карлос Хаткок срещу Кобрата

Морският снайперист Карлос Хаткок лесно може да бъде към редиците на най-големите снайперисти в историята, заедно с фигури като Василий Зайцев, Людмила Павличенко и Симо Хаюха. Той изпълнява службата си във Виетнам, където натрупва близо 100 убийства и още много непотвърдени. Така Карлос става толкова известен още по време на войната, че северновиетнамците изпращат снайперист, известен като „Кобрата“, специално за да го убие. Кобрата обаче се проваля в тази мисия и завършва като още една точка в резултата на Хаткок.

Карлос Хаткок

Хаткок е роден в Литъл Рок, Арканзас, през 1942 г. в семейство, което силно разчита на лова, за прехраната си. В резултат на това Хаткок се запознава с огнестрелните оръжия още в ранна възраст. Той иска да бъде в морската пехота на САЩ от малък и се присъединява към службата на 17. След това е изпратен във Виетнам през 1966 г. като военен полицай, но бързо се откроява с впечатляващия си природен талант с пушката.

Заради уменията си той е преместен в снайперския взвод на капитан Едуард Джеймс Ланд, роля, която той приема с голям ентусиазъм.

Не след дълго Хаткок постига огромно количество цели и си спечелва страховита репутация. Известно е, че носи бяло перо по време на мисии като начин да се подиграва с врага. Този мотив става известен сред северновиетнамците и те започват да го наричат „Бялото перо“.

Хаткок масово убива вражеските виетнамски войници, така че те поставят най-високата награда в цялата война за главата му; сума от 30 000 долара.

Много виетнамски снайперисти се опитват да вземат тази наградата, но никой не успява.

Бялото перо

Част от популярността на Хаткок произтича от големите детайли, в които той се впуска, когато разказва своите изпълнени със събития „ловувания“.

Една особено тревожна история включва и Апачи, жена снайперист, която е изключително садистична в работата си. Тя действа в джунглите на Виетнам много преди да пристигне Хаткок, където системно измъчва морски пехотинци. Когато си спомня за историята с нея, той казва: „Тя одра едно дете, което беше заловила, цяла нощ и половината от следващия ден. Когато го освободи, то умря веднага.“ В резултат на това неговата мисия да елиминира този снайперист беше „много, много лична“.

Един ден по време на патрул Хаткок се натъква на група от Виетконг. Той не забеляза нищо необичайно в тях, докато един от войниците не кляка, за да уринира. Така разбира, че е намерил Апачи.

„Видях я да кляка“, казва Хаткок. „Момчетата с нея се опитаха да я накарат да спре, но аз я спрях преди тях.“

Кобрата

Най-известната история на Хаткок обаче е за сблъсъка му с Кобрата, снайперист от северновиетнамската армия, който е изпратен с единствената задача да го убие. Снайперистът получава вниманието на Хаткок, като убива човек точно пред жилището му.

„Заклех се точно в този момент. Щях да го хвана по един или друг начин.“ – каза Хаткок.

Хаткок признава, че Кобрата е доста добър, така че надпреварата им кой кого ще хване първи е вълнуваща и напрегната. „Той беше близо до това да бъде толкова добър като мен, но нямаше начин“, каза той. „Никой не е толкова добър.“

Докато си проправя път през джунглата, той се спъва в паднало дърво. Точно в този момент Кобрата стреля по него, но заради спънката изстрелът пропуска. Вместо това уцелва манерката на войника с него.

След като не успява, Кобрата напусна позицията си, както би направил всеки добър снайперист, и така и двамата стрелци се озовават един срещу друг. Но Кобрата се беше поставил в неприятна позиция – с лице към слънцето.

Хаткок веднага се възползва от възможността и стреля. „Предполагам, че слънцето блесна от лещата на мерника му“, каза той. „Видях блясъка и стрелях там, откъдето идваше… Изглежда, аз бях по-бързият на спусъка, иначе той щеше да ме убие.“

Карлос Хаткок приключва войната с 93 потвърдени убийства и световен рекорд за най-дълъг успешен снайперистки изстрел, който остава неподобрен в продължение на 35 години. Поради начина, по който убийствата се потвърждават по време на войната във Виетнам, реалната бройка на Хаткок вероятно е много, много по-висока. Самият той изчислява между 300 до 400 убийства.

Героичният снайперист от морската пехота почива на 22 февруари 1999 г. на 56-годишна възраст.