Метеоролозите, които помогнаха за планирането на Десанта в Нормандия
На 5 юни 2024 г. щяха да се навършват 80 години от Десанта в Нормандия, ако не беше неблагоприятната прогноза за времето.
През 1994 г., 50 години след него, метеорологът Лорънс Хогбен описва как той и колегите му са се опитали да предскажат времето, за да определят датата на атаката. По онова време той е на 28 години; след като получава Кръст за отлична служба за работата си в Кралския флот, става част от метеорологична комисия, която консултира върховния командир Дуайт Айзенхауер. По проблема работят три екипа от по двама души: Хогбен и Джефри Улф от Кралския флот, двойка, избрана от военните на Съединените щати, и една от Метеорологичната служба. Груповият капитан Джеймс Стаг от Кралските военновъздушни сили отговаря за посредничеството между трите екипа и докладването на решенията им на Айзенхауер.
Хогбен разказва за специфичните метеорологични обстоятелства, които военните са изисквали за десанта. Анализът им на метеорологичните модели за месец юни „оставя само четири възможни дни: 5, 6, 19 или 20. Изчислихме, че шансовете времето на която и да е от тези четири дати да отговаря на изискванията са 13 към 1“, спомня си той. „Така че от метеорологична гледна точка десанта щеше да рискува.“
Но двудневните прогнози са по-надеждни от петдневните, така че стотиците кораби и десетките хиляди войници трябва да бъдат готови да тръгнат във всеки един момент. С наближаването на първия прозорец американският метеорологичен екип потвърждава благоприятното време. „Но – пише Хогбен – предпазливата Метеорологична служба беше против, както и прагматичният Кралски флот“.
Докато неделята, 4 юни, преминава в ранна понеделнишка сутрин, Айзенхауер и метеоролозите продължават да наблюдават времето.
„На едно смущаващо заседание в 4:00 часа сутринта в неделя, изправен пред единодушната прогноза за силни ветрове, ниски облаци и бурно море в понеделник, Айк отложи операцията с 24 часа, само два часа преди основната част да отплава“, продължава Хогбен. „Решението беше емоционално изтощило всички участници, военни и метеоролози, и сега целият нервен процес трябваше да продължи с още един ден.“
Отлагането се оказва удачно – настава буря и никой не знае дали ще се разсее навреме за атаката на 6 юни. Това е също така последната възможност за няколко седмици; другите дни са в края на месеца. Американският военен екип отново гласува с „да“, а Метеорологичната служба се придържа към своето „не“. Този път Хогбен и Улф обаче са „за“, с което се дава началото на десанта на 6 юни.
Сега знаем какво стана. „Залогът, че времето ще бъде подходящо и прогнозируемо, се оказва неуспешен“, пише Хогбен.
Колко малка е била възможността за грешка при една от най-важните военни акции в историята? Ако няма „старт“ за 6-ти, следващата възможност за десанта е 19 юни. И трите екипа прогнозират, че на този ден ще има хубаво време – но на 17 юни се разразява мощна буря, която заличи този вариант.
През 1994 г. Хогбен пише, че метеорологичните технологии вече са се подобрили много.
„За по-кратки периоди точността на днешните прогнози е впечатляваща“, казва той. „През 1944 г. едва успяхме да направим най-важната метеорологична прогноза в историята. Но педотвартихме нахлуващата армия да попадне в потенциална катастрофа в морето и помогнахме да се осъществи крайната победа.“
