Какво става след като Съветския съюз се оттегля от Афганистан

На 24 декември 1979 г. съветската Червена армия напада Афганистан, давайки началото на Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989). Тази война ще има много паралели с войната във Виетнам; дори е известна на мнозина като „руския Виетнам“. В крайна сметка тя ще отнеме живота на около 15 000 съветски войници и между 500 000 и 2 милиона афганистански цивилни.

Руски войници със заловени муджахидини

През 1978 г. подкрепяният от Съветския съюз преврат на Нур Мохамад Тараки срещу правителството на Афганистан не протича по план. През 1979 г. Хафизула Амин, афганистански политик и човек, на когото Съветите не се доверяват да остане на тяхна страна, предприема контрапреврат и отстранява Тараки от властта. Не дълго след това Амин нарежда Тараки да бъде екзекутиран.

С Амин на власт, СССР, под ръководството на Леонид Брежнев, нахлува в Афганистан през декември 1979 г. и го убива, замествайки го с Бабрак Кармал, който им е лоялен. Нашествието е критикувано международно и подкрепено само от малък брой съюзници на СССР.

Разчитайки на огромните си количества войски и оборудване, Съветите очакват лесно да задържат страната, но подобно на САЩ във Виетнам, те се сблъскват с твърда съпротива от смели местни жители. Тези бунтовници започват джихад („свещена война“) срещу новото правителство и своите окупатори. Много малки групи от местни жители от различни райони се обединяват, за да се борят в джихада – те стават известни като муджахидини.

Тъй като Студената война все още бушува, нациите, които се противопоставят на комунизма финансово и физически, подкрепят муджахидините и те получават средства и оборудване от Великобритания и САЩ, наред с други държави. Муджахидините обаче все пак са надминати от по-голямата, по-добре обучена и по-добре оборудвана Червена армия, така че приемат тактика на партизанска война, за да се борят с врага си: те тормозят и саботират всичко и навсякъде, където им се отвори възможност.

Като начало Червената армия постига добър напредък, но в крайна сметка напредъкът им се срива, тъй като руснаците се опитват да изкопаят бунтовниците, които знаят как да използват пейзажа и климата на държавата си в своя полза. Това продължи 9 години и в крайна сметка съюзът е принуден да се оттегли.

След тези дълги и тежки 9 години вече е болезнено ясно, че СССР няма начин да унищожат напълно муджахидините и да постави Афганистан под свое управление. Затова започва да изтеглят войските си през 1988 г. Съветските армии са напълно изчезнали до 1989 г. като цялата войната струва на СССР огромни суми пари, хора и политическа стабилност.

През 1991 г., само няколко години след като последните войски напускат Афганистан, Съветският съюз се разпада. И мнозина смятат, че Войната в Афганистан допринася значително за този крах.

Роналд Рейгън на среща с муджахидини в Белия дом

Въпреки оттеглянето обаче, муджахидините все още не са спечелили, защото Съюза продължава да подкрепя афганистанското правителство, което е оставено да отблъсне само джихадистите. Но това финансиране е прекратено през 1991 г. и така бунтовниците поемат контрола над страната до 1992 г.

Това все още обаче не значи окончателна победа, тъй като без общ враг множеството отделни групи сред муджахидините започват да воюват помежду си в гражданска война. През 1994 г. гражданската война довежда до създаването на прословутите талибани, които вярват, че мюсюлманското управление не е установено правилно в цялата нация след отстраняването на комунистическото правителство.

Талибаните притежават по-голямата част от оръжията и оборудването, дадени на афганистанските бунтовници от подкрепящи ги държави по време на войната, и така тази добре оборудвана група започва да побеждава и да поема контрол върху различни територии в страната.

До 1998 г., 10 години след оттеглянето на Съветския съюз и много след разпадането му, талибаните контролират 90% от Афганистан.

Тяхното управление е невероятно потисническо и засяга основните човешки права на хората, което кара ООН да осъди талибаните. След нападенията от 11 септември през 2001 г. Осама бин Ладен се укрива, приютен именно от тях.

Талибаните пренебрегват огромния натиск на САЩ да предадат бин Ладен, в резултат на което се случва и американското нашествие в Афганистан. САЩ имат много по-голям успех от Съюза няколко десетилетия по-рано, тъй като те успяват да поемат контрол над страната до края на 2001 г. Но, както и при съветската окупация, бунтовническите фракции в източната страна се противопоставят на инвазията с партизанска война и успяват да попречат на САЩ да постигне пълна победа.

Така съветската инвазия в Афганистан и последвалата подкрепа на враговете им от западните и близкоизточните страни неволно създава терористичните групи, с които правителствата по света се опитват да се справят и до днес.

Мула Мохамад Омар

Талибаните са движение на религиозни ученици (талиб) от пущунските райони в източен и южен Афганистан, които се обучаваt в традиционни ислямски училища в Пакистан. Има и таджикски и узбекски студенти, които ги разграничават от по-етнически централизираните групи в муджахидините, „което изиграват ключова роля за бързия растеж и успех на талибаните“.

Мула Мохамад Омар през септември 1994 г. в родния си град Кандахар с 50 ученици основава групата. От 1992 г. Омар учи в медресето Санг-и-Хисар в Майванд (северна провинция Кандахар). Той е недоволен, че ислямското законодателство не е въведено в Афганистан след свалянето на комунистическото управление и сега заедно с групата си обещава да освободи страната от военачалници и престъпници.

В рамките на месеци към групата се присъединяват 15 000 ученици, често афганистански бежанци, от религиозни училища или медресета (ислямски религиозни училища) в Пакистан.

Американското правителство предоставя тайно учебници с насилие, пълни с войнствени ислямски учения и джихад и изображения на оръжия и войници в опит да възпита у децата антисъветски бунт и омраза към чужденците. Талибаните използват американските учебници, но задраскват човешките лица в съответствие със строгата фундаменталистка интерпретация. Американската агенция за международно развитие дава милиони долари на Университета на Небраска в Омаха през 80-те години, за да разработи и публикува учебниците на местни езици.

Тези ранни талибани са мотивирани от страданията сред афганистанския народ, които според тях са резултат от борби за власт между афганистански групи, които не се придържат към моралния кодекс на исляма; а в техните религиозни училища ги бяха учили на вяра в строгия ислямски закон.