Истинската Спарта е много повече от армия от побойници

Почти никой не е чувал за Бразид. Той не е обезсмъртен в Холивуд като своя съгражданин Леонид в „300“, а е човек, чиито грешки образуват всъщност много по-поучителна история.

Той се появява на сцената през 425 г. пр. н. е. по време на битката на Спарта срещу Атина в Пелопонеската война, пробивайки голям кордон само със 100 мъже, за да спаси обсадения град Метон в югозападна Гърция. Този героизъм може и да го поставя на пътя към слава, но следващата му кампания ще направи този път далеч по-сложен.

Същата година щурмувайки плажа в Пилос, Бразид дава заповед кораба да бъде разбит в скалите, за да може да атакува атиняните. След това той тръгва напред направо в устата на врага.

Невероятно смела постъпка. Но и невероятно глупава.

Нападайки плътна група войници, Бразид попадна в буря от копия, преди да е минал и метър. Тукидид ни казва, че той „получил много рани, припада; и като се връща обратно в кораба, щитът му падна в морето.“ Много от нас са запознати с известното предупреждение на една спартанска майка към сина й: „Върни се с щита си или върху него“. Въпреки че тези думи почти сигурно са апокрифни, загубата на щит все пак е сигнал за безчестие. Човек би могъл да очаква спартански воин, който е загубил щита си и е припаднал в битка, да предпочете смъртта пред позора. Това със сигурност е изборът, с който Леонид се слави, че е направил.

Херодот ни разказва, че двамата спартанци, оцелели при Термопилите, са толкова презирани от своя град-държава за поражението, което са преживели, че отнемат живота си. Но Бразид, макар и със сигурност засрамен от оцеляването си, не се самоубива. Вместо това той се поучава.

Погребалната кутия на Бразид

На следващата година го виждаме възстановен да марширува на север, за да завладее съюзническите градове на Атина, начело на 700 илоти, членове на осквернената робска каста на Спарта, за които спартанците доста се опасяват, че ще се вдигнат на бунт. Формирането на тази армия от Бразид е новаторска идея и вероятно доста опасна. Като решение на кризата с човешките ресурси в града, Спарта им обещава свобода в замяна на военна служба. А въоръжаването и военното обучение на роби винаги води до риск от обратна реакция към робовладелците.

Този революционен ход е съчетан с революция в личността на Бразид. Той далеч не се втурва в боя така, както някога беше направил; сега превзема град след град от атиняните чрез хитрост – и без нито една битка. Тукидид пише, че Бразид, „като се е показал като справедлив и умерен към градовете, е накарал повечето от тях да се вдигнат на бунт; а някои от тях превзел чрез предателство“. Бразид оставя робите и гражданите на градовете, държани от Атина, да свършат мръсната работа вместо него. След като спечелва централния гръцки град Мегара за Спарта, той тръгва на север, умно избягвайки съюзниците на Атина, тесалианците, умишлено, за да избегнат битка с тях.

Пристигайки на местоназначението си в североизточна Гърция, той използва дипломация, заплахи, демонстрация и откровени лъжи, за да убеди град Акант да се разбунтува срещу Атина и да се присъедини към Спарта, като ловко играе на страха им от загуба на реколтата, която все още не е събрана. Близкият град Стагирос идва веднага след това.

Но най-голямата му награда е Амфиполис, мощен град, който контролира част от важната река Стримон (съвременната Струма). Започвайки изненадваща атака, той поставя града под обсада – и след това предлага оферти, които според стандартите на древния свят са шокиращи: безплатен проход за всеки, който иска да напусне, и обещание да не ограбва богатството на останалите.

Този изключително рисков ход би могъл да накърни репутацията на Бразид, правейки го да изглежда слаб, защото със сигурност противоречи на мита за спартанския супер-воин, който се подиграва на слабостта и цени победата в битката преди всичко.

Но методът му проработва. Градът идва на страната на Спарта, а бежанците, избягали при предложението на Бразид, се подслоняват при самия Тукидид в близкия град Ейон.

Тукидид описва случилото се след това: „Градовете, подвластни на атиняните, като чуха за превземането на Амфиполис и какви възможности Бразид е предоставил, а освен това и за неговата кротост, силно желаеха тези нововъведения и изпратиха хора лично да го поканят да дойде.“

Още три града дойдоха в Спарта. След това Бразид превзема Тороне с помощта на проспартански предатели, които му отварят портите на града.

Митичният Леонид, който се проваля в битка, се обрича на смърт. Истинският Бразид, който се проваля в битка, облизва раните си и опита нещо различно. Имаше късмет да оцелее след държа от копия и позорната загуба на щита си и поуката, която вади от преживяното, е ясна: битката е несигурно нещо, а храбростта – нож с две остриета в най-добрия случай. Войната в основата си не е стъпало към славата, а средство за напредване на политиката и налагане на нечия воля. Бразид дори открива, че победата може да се постигне най-добре без бой.

Той ще направи много повече грешки в кампаниите си, включително тази, която ще му коства живота извън Амфиполис, където успешно се бори с опита на атиняните да си върнат най-големия триумф в кариерата му. Бразид дръзко се възползва от неприятното отстъпление на врага, атакува го и превръща оттеглянето му в разгром, но с цената на живота си. Погребението му се провежда в Амфиполис.

Грешните човешки същества, които се учат от грешките си, могат да постигнат големи неща и това е най-вдъхновяващият урок, който истинската история на Спарта може да ни научи.

Когато избираме мита пред реалността, ние извършваме две престъпления. Първото е против миналото, защото истината има значение. Но вторият, по-груб, е срещу нас самите: Лишени от възможността да видим как спартанците се борят и се провалят, и се възстановяват, и го преодоляват, ние забравяме, че ако те са направили такова нещо, може би и ние можем.