Евреин предлага Хитлер за орден „Железен кръст“ – каква е тайната зад тази награда
Отдавна знаем, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Понякога те могат да се върнат и да ни променят завинаги, а друг път да бъдат от полза. В навечерието на Втората Световна война ще открием, че за разрухата на един цял свят имаме нужда само от един човек. Едва ли трябва да обясняваме цялото потекло на Адолф Хитлер, той е повече от известен, но понякога е интересно да обърнем внимание на хората, които са помогнали по някакъв начин да се извиси до позицията, в която може да диктува правилата за една нация, а след това и на цяла Европа. Адолф е известен със своята омраза към евреите и това също няма да се коментира в този материал, но ако разгледаме малко по-подробно всички срещи, можем бързо да попаднем на една интересна практика – фюрерът има доста сериозно отношения към някои от своите любимци.
Поне така ги описват, но дори и на власт, немският диктатор не може да отрече, че разполага с някои много верни приятели, на които позволява да пребивават, макар и да попадат в черния му списък. Най-вероятно сте чували историята на Едуард Блох – това е лекарят, който помага на семейството на Адолф и го лекува безплатно, както и майка му. Никога не взима пари, но същевременно винаги е на линия, когато е търсен от бедното семейство. Едуард по-късно се радва на много сериозна протекция по време на издигането на нацистите и получава правото да напусне Германия съвсем спокойно, без да има никакви проблеми. Очевидно е, че доброто в този момент не само може да се оцени. Впрочем е ясно, че Хитлер е изпращал свои картини на лекаря за благодарност, че някога му е помогнато безвъзмездно.
При избухването на Първата Световна война, Адолф е доброволец в Баварската армия, но според бюрокрацията не е трябвало да се сражава там, след като е австрийски гражданин. Проблемът обаче е, че никой не е обърнал внимание и скоро младият Адолф е изпратен като пощальон на фронта. Обикаля западния фронт и като цяло вижда сраженията на защитните линии със Франция и Белгия. През останалото време е зачислен в щаба. Макар и да е защитен по-дълбоко, младият австриец все пак успява да види военни действия. Ранен е за първи път в Сома при опит да изпълни дълга си и да предостави необходимите данни за битката. Вярвате или не, Адолф е имал за командир – евреин. По това време лейтенант Хюго Гутман разбира, че неговият подчинен е дал всичко възможно от себе си, за да изпълни дълга и го номинира за ордена Железен кръст първа степен. Такъв се дава изключително рядко, имайки предвид неговия чин, но войниците трябва да се награждават.
Не е ясно какви са били отношенията между двамата войници на фронта, но знаем какво се случва след това в историята и как се развива дейността на Хитлер в бъдеще. По това време в немската армия служат близо 12 000 евреи. По време на Втората Световна война ще забележим, че фюрерът носи само два ордена – кръстът и още един орден, който маркира, че е бил раняван в битка. Малко след края на Първата Световна война, Хюго напуска армията и остава в резерва с чин лейтенант. През 1933 г. подава молба за военна пенсия. През 1933 г. неговият подчинен още не е успял да вземе властта, а пенсията е била гарантирана за всички ветерани, включително и евреи от президента Пол фон Хинденбург. Тук става и доста интересният момент, защото след смяната на властта, Хюго трябва да изгуби своята пенсия и да бъде изпратен в лагер. Има една подробност, това никога не се случва.
Хитлер е мъжът седнал в дясно.
Лейтенантът продължава да получава своите средства без никакви проблеми и дори не губи своето немско гражданство, както се забелязва при останалите ветерани. През есента на 1938 г. е арестуван от Гестапо, но според различни източници, офицерите знаели точно кой задържат и не били непознати на идеята, че Хитлер няма да остане особено очарован от тази новина. Хюго не прекарва много време зад решетките и след това е освободен. Въпреки протекциите е станало ясно, че рано или късно всички евреи ще получат доста по-сурови санкции. През 1940 г. преди началото на немските инвазии, Гутман имигрира със своето семейство в САЩ. Там започва да работи като търговец на пишещи машини. Установява се в Сейнт Луис и сменя името си на Хенри Джордж Грант. Най-вероятно се е опитвал да скрие своите връзки и отношения с човека, който сега променя света и е отговорен за смъртта в най-красивия възможен спектър. В много отношения ще открием, че историците подозират Първата Световна война за развитието на буйния характер на Адолф, както и фактът, че тогава започва да се поражда идеята относно национализма.
При разглеждането на някои от дневниците на бойните другари от същия период, Хитлер не се радва на толкова много внимание и геройствата му не са чак толкова извисяващи, следователно идва и въпросът за спечелените ордени. Според описанията, които ще открием там, Адолф никога не е демонстрирал антисеметизъм на фронта. Никога не е бил и героят, който не е успял да зърне победата на немската армия, поради простата причина, че прякорът му бил „Прасето в тил“. В по-голямата част от войната е бил в щаба и там опасността е била значително по-ниска. Качество като смелост и патриотизъм също не можели да се забележат, особено след като повечето му колеги го наблюдавали как се мъчи да отвори консерва със своя щик. В редица дневници, доброволецът не бил създаден за война, по-скоро нямал тези качества или поне още не били развити.
Описват го като човек, когото са срещали, не могат да го нарекат популярен или не толкова популярен, както се досещаме. В свободното си време не пишел писма, но и не пиел, а обръщал внимание на политическите книги, като в останалото време рисувал, но създадените творби рядко можели да се оценят като шедьовър. Това, което Хюго можел да забележи е, че е бил особено послушен пред началството. Според д-р Томас Вебер, преценката относно пощальоните е малко размита и докато ние си представяме, че Адолф е тичал между окопите, избягвайки вражеския огън, а батальонен – правил е маршрути между самите дивизии, но не и на фронтовата линия.
Според писмата на Алоис Шнелдорфер, колега на Хитлер на фронта, работата му била да се обажда като пощенска служителка на различните части и от време на време да вика пощальони, които да носят пратките по различни маршрути, но не и да ги изпраща на фронта, обикновено за него има други подготвени бойци. Алоис можел да пие по литър бира на ден под сянката на всяко едно избрано дърво, следователно можел да се наслади на удоволствието и спокойствието у дома. Д-р Вебер открива, че въпросният втори клас на ордена „Железен кръст“, можел да се раздава за най-различни успехи и не е чак такава ценност. Моралът на войниците трябвало да се повиши значително, следователно награди имало за всички.
Същият професор смята, че Хюго никога не е бил освободен или защитаван от Хитлер, поне не и за бягството му от затвора. Според информацията, самите СС войници не били чак такива антисемити, Гутман помолил един от пазачите на затвора, призовавайки добрият католик в него да го освободи. Малко след това ветеранът е потърсил помощта на други ветерани отт фронта, които да осигурят безопасно преминаване. Една от много честите грешки е, че повечето ветерани от частта на Хитлер, изразявали висока подкрепа към него, когато дошло времето за взимане на властта.
Хитлер изпращал картички на всички от дивизията си, но получил студено отношение още през 1922 г. Само няколко човека от ветераните стават нацисти. Това подсказва само едно, Хитлер е показал истинското си лице малко след военната и икономическата криза, която настъпва след Първата Световна война и точно това го превръща в един особено жесток човек. А ако искаме да размахваме пръсти относно Втората Световна война, то тогава нека не забравяме чий е израза „Бошите ще платят за всичко!“.
Снимки: Wikipedia
