Единственият подводничар с Медал за храброст

Въпреки че самият акт на служене на борда на подводница може да се счита за героичен, ВМС на САЩ присъждат медала на честта само на един подводничар в историята си. Министерството на здравеопазването дава на Хенри Брюлт, помощник торпедист на борда на USS O-5.

По ирония на съдбата този единствен медал на честта е спечелен по време на мирно време.

Брюлт е роден в Пътнам, Кънектикът на 14 октомври 1900 г. Едва на 16 години той се присъединява към Кралския флот и служи под ръководството на британците по време на Първата световна война. Четири години по-късно се присъединява към ВМС на САЩ.

Дотогава Брюлт е служил сравнително нормална кариера в морето, но през 1923 г. той без да иска ще влезе в историята.

Хенри Брюлт на борда на O-5

Брюлт е помощник торпедист на борда на USS O-5, 570-тонна подводница от клас O, построена по време на Първата световна война. Тези подводници са проектирани за брегова отбрана и имат четири 18-инчови торпеда и едно 3-инчово палубно оръдие.

След като работи известно време в училището за подводници в Ню Лондон, Кънектикът, O-5 е изпратена в Коко Соло в зоната на Панамския канал. На 28 октомври 1923 г., докато се готви да влезе в Канал, тя случайно е ударена от товарния кораб Абангарез.

Сблъсъкът отваря 3-метрова дупка в контролната зала на O-5 и подводницата бързо започва да потъва. При инцидента загиват трима мъже, но 16 от екипажа успяват да избягат. Брюлт е един от късметлиите, които в този съдбовен момент имат път към свободата. Но преди да напусне обречения съд, той осъзнава, че един от членовете на екипажа все още е вътре. Хенри се връща обратно и затваря люка на палубата след себе си.

Колегата на главния електротехник Лорънс Браун спи, когато инцидентът се случва, и въпреки че сега е буден, той не знае, че е дадена заповед за напускане на подводницата. Брюлт стига до Браун и двамата мъже се опитват да избягат през контролната зала. Буйното наводнение обаче прави това невъзможно. След това се преместват в торпедната стая и успяват да затворят вратата точно когато батериите в отделението за батерии избухват.

О-5 удря дъното на дълбочина 13 метра. На пръв поглед усилията за възстановяването й започват веднага.

Възстановяване

Като начало водолазите почукват отстрани на подводницата, за да установят дали някой е оцелял. И получават отговор отвътре. Така опитите за спасяване се засилват.

Работата по безопасното извеждане на мъжете от подводницата е изключително предизвикателна. С наличната по онова време техника, единственият практичен начин за целта е чрез повдигане на цялата O-5 от водата. Тъй като мъжете са близо до носа, може и само тази част да бъде вдигната над повърхността.

Със сигурност има по-лоши места за потъване, тъй като зоната на Канала е плитка и дом на големи количества тежкотоварни машини, идеални за подпомагане на ситуацията. Два от най-големите шлепове с кран в света са наблизо и един от тях, Аякс, бързо идва да помогне.

Водолазите трескаво прокопават улей под носа на подводницата, за да могат да се поставят кабели. Един от водолазите, Шепърд Дж. Шрийвс, работи неуморно за този улей цяла нощ и в крайна сметка прекарва във водолазния си костюм цели 24 часа.

Веднага след като каналът е готов, са прикрепени подемни кабели и Аякс започва да издига подводницата от водата. Но кабелите се късат. Направени са още два опита, но те също се оказват неуспешни.

Брюлт и Браун нямат нито храна, нито вода и са изложени на високото налягане и мръсния въздух вътре в подводницата. Двамата мъже изчисляват, че могат да оцелеят около 48 часа и се опитват да правят възможно най-малко движения, за да запазят енергията си.

Четвъртият опит за повдигане на O-5 се получава. Брюлт отваря люка към външния свят и двамата излизат отвътре спасени след 31 часа в подводницата.

Калвин Кулидж

Медал на честта

След героичните си действия по завръщането в пострадалата О-5, за да спаси колега моряк, Брьолт е награден с Почетния медал от президента на САЩ Калвин Кулидж в Белия дом на 8 март 1924 г. В допълнение, Шрийвс, водолазът, който работи непрекъснато за да спаси мъжете, е награден с Медала за спасяване на живота на Конгреса. Той му е връчен от Брюлт и Браун.

Брюлт остава във флота, но развива сърдечно заболяване по-късно в кариерата си. Той почива във военноморската болница в Нюпорт, Роуд Айлънд, на 5 декември 1941 г. Атаката срещу Пърл Харбър идва едва два дни по-късно.