На 14 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман обявява, че японското правителство е капитулирало – решение, което слага край на Втората световна война.
Писменото споразумение, което официализира капитулацията, е подписано едва на 2 септември същата година на събрание на борда на американския кораб „Мисури“ в Токийския залив.
Нациите по света отбелязват 14, 15 август, 2 или 3 септември като Ден на победата над Япония. Ето няколко интересни факта около това събитив:
Последното голямо сражение по време на Втората световна война е Битката при Окинава.
Над 60 000 американски войници и морски пехотинци пристигат на брега на Окинава на 1 април 1945 г. – островът, разположен южно от Кюшу, представляваше логична врата за нахлуване в Япония. Следват 81 дни на невероятно жестоки въздушни, морски и сухопътни боеве, затруднени от гъсти гори и вулканични скали. Съюзниците излизат победители, но 12 000 американци са убити по време на акцията. Силите на Япония губят около 90 000 войници, а 100 000 цивилни също загиват в битката.
Съветският съюз обявява война на Япония по-малко от месец преди края на Втората световна война.
На Техеранската конференция на съюзниците през ноември 1943 г. Съветският съюз се съгласява да обяви война на Япония три месеца след капитулацията на Германия, за да наложи край на Втората световна война и същевременно да си върне окупираните от Япония територии. Този ден настъпва на 8 август 1945 г., когато около 1,6 милиона съветски войници са изпратени бързо в окупираната от Япония Манджурия (днешен Североизточен Китай).
Последният лагер за интерниране на японци от Втората световна война в САЩ е закрит през 1946 г.
Около 120 000 души от японски произход са затворени в лагери в 7 американски щата от 1942 г. Президентът Франклин Рузвелт разрешава задържането на американци от японски произход, независимо от техния граждански статут или лоялност, за да осигури „всяка възможна защита срещу шпионаж и саботаж“ след японското нападение над Пърл Харбър. Последният от тези лагери, разположен в Северна Калифорния, остава отворен до 20 март 1946 г.
Някои японски войници продължават да се бият дълго след края на Втората световна война.
Втори лейтенант Хироо Онода е на 23 години, когато на 26 декември 1944 г. е изпратен на остров Лубанг във Филипините. Там заедно с още 3 редници той остават години след края на войната! войниците не вярват на съобщенията за поражението на Япония и редовно се сражават с островитяни, които смятат за вражески бойци. Един от другарите на Онода се предава през 1950 г., а до 1972 г. полицаи застрелват другите двама.
Лейтенант Онода не се отказва до 1974 г., когато е открит от японски пътешественик. Делегация, включваща един от бившите командири на Онода, пристига в Лубанг по-късно същата година, за да приеме капитулацията му.
Още двама задържани, Шоичи Йокой и Теруо Накамура, остават скрити на други места в бившия тихоокеански театър съответно до 1972 и 1974 г.