Жълтият круиз на Андре Ситроен по пътя на коприната

Преди 100 години, рекламата все още прохожда и се опитва да набере скорост като форма на изкуството, като изкусител за потребителя и като инструмент на всеки бизнес. Автомобилната индустрия може да се възползва най-много от това предизвикателство, но за съжаление автомобилите са все още скъпи и по-скоро демонстрират форма на престиж, отколкото функция.

Едва Хитлер ще направи първите крачки, за да започне да се говори за масови автомобили. Негов верен помощник ще бъде г-н Порше, който отдавна се опитвал да наложи тази идея на компании като Mercedes-Benz. Изискването към автомобила е да бъде здрав и колкото се може по-издържлив.

През океана Форд вече е направил първите стъпки в тази посока, но дори се оказва, че е надскочил очакванията на потребителите – първият му модел е толкова здрав, че никой не се вълнува от следващия. Може би именно американецът осъзнава, че прекалено добрият продукт носи топло отношение към компанията, но същото не може да плаща заплати. Във Франция ситуацията е малко по-различна и производителите тепърва искат да се докажат сред аудиторията.

Снимка: By Bain News Service – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.35699.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2595757

Снимки на автомобили във вестниците има, но някои собственици искат да вложат малко повече душа в своето производство. Точно това прави Андре Ситроен. Автомобилът вече е истински крал на пътя, променя своя дизайн, става все по-красив, демонстрира престиж и класа. Звукът му е далеч по-приятен и дори движението по павирените улици вече е по-лесно, особено след като липсва мръсотията на добре познатата карета. Годината е 1931 и Андре Ситроен мисли за своето следващо приключение. Вместо да рекламира и да търси мнението на гурутата в този бранш, той предпочита да прослави своята марка по целия свят като я докара до своите потребители.

Едва ли някой подозира, че в този период Андре дава зелена светлина на някои от най-тежките автомобилни преходи. Първо прави така наречената Черна експедиция през Африка, но решава, че една разходка не е достатъчна и я повтаря с друг маршрут. Избраните автомобили изминиват хиляди километри, но следващото предизвикателство е още по-свирепо. Дестинацията е Азия, а френският Citroen трябва за 315 дни да премине през Ливан, Персия, Иран, Месопотамия, Афганистан и империите на Индия и Китай. Кодовото име на тази операция е „Жълтият круиз“. 42-ма смели авантюристи тръгват по „Пътя на коприната“ и прекосяват високите проходи на Каракорум в Хималаите.

Снимка: Par Alexandre Iacovleff, who died in May 1938 — Citroën, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5208686

Начело на експедицията е Жорж-Мари Хаард. Като ветеран от Първата Световна война и запален член от бронираната армия на Франция, този човек бързо успява да спечели вниманието на френският производител и много скоро става дори личен приятел на Андре Ситроен. Работи като инженер за компанията 20 години, бил е мениджър по продажбите, а в последствие и вицепрезидент на компанията. Неговите приятели помнят много добре какво е писал Жорж на всеки един от бронираните автомобили: „Res, non verba“. Когато започват първите експедиции на Citroen, той участва в Сахарската и след това Черната експедиция.

И двата успеха го карат да се замисли какво точно не могат да постигнат автомобилие му и затова чака с нетърпение следващата идея на неговия добър приятел. Френските авантюристи се завръщат от двата похода като истински герои, вестниците не спират да излизат с гръмки заглавия по адрес на господата и автомобилите, които бавно и сигурно покоравят света. През 1931 г. идва и новата задача. 13 000 километра е разстоянието между Бейрут и Пекин. Плановете на Андре за това предизвикателство са планирани в продължение на 3 години и той самият настоявал производството и подсилването на автомобилите да се случи по-бързо.

Специален екип от инженери се запознава детайлно с трудните атмосферни условия, както и локациите, през които французите ще преминат и започват много тежка работа. Завръщането на Хаард и назначаването за новата мисия е в рамките на няколко седмици. Пресичането на 40-я паралел ще се случи по стъпките на Марко Поло, а финалната дестинация е Китай. Единственият проблем е, че по това време СССР отказва всякакво съдействие. Първоначалният план е променен и курсът се насочва към Афганистан.

Докато се чертае новата карта, политическата ситуация се променя за пореден път и отново следва промяна на курса, защото никой не може да гарантира пълната безопасност. Единственият регион, който все още не се е влошил са Хималаите. Новата карта вече е начертана и стартът е даден. Автомобилите се разделят на две части, като едната трябва да заобикили Синдзян от изток, докато другата трябва да мине от запад. В края на лятото започват тежките снеговалежи в района на Кашгар.

23-мата европейци осъзнават, че 10-тонното им оборудване не може да премине толкова лесно през прохода. Наети са около 400 шерпи и 200 мулета, за да помогнат за освобождаването на машините от ледената клопка. Дори оборудваните с вериги возила не успяват да излязат и са теглени от мулета. С оглед на годината и постиженията на автомобилната индустрия в този момент, никой не може да очаква по-различен резултат, особено след като говорим за област в Хималаите.

Когато групата на Хаард най-накрая не успява да намери правилна посока и безопасен маршрут, лидерът дава нова заповед – машините да се разглобят и на пакети от по 30 килограма да се пренесат на безопасно място и да се сглобят отново. Планът успява да проработи и с известни резервации можем да кажем, че возилата на Андре успяват да стигнат до правилната точка. Докато в полезрението не се появява Китай. За беда се оказва, че голяма част от машините дават дефекти.

Сглобяването при ниски атмосферни условия е коствало грешки и французите чакат доставка на резервни части. След преминаване на това изпитание, Азия дава ново предизвикателство. На влизане в пустинята Гоби започва пясъчна буря, която принуждава всички да спрат и да чакат да премине. С достигането на обетованите местности на Синдзян се разкрива нова картина – изоставени малки села и градове, обезлюдени местности и достатъчно агресивни робовладелци. Филмовият екип се притеснява, че камерите могат да бъдат отнети и спират да снимат. Въпреки тези трудности, двете групи най-накрая успяват да се съберат.

През февруари 1932 г. заветната цел е прекосена – Citroen влиза в Пекин. Жорж бързо нарежда нова посока – Шанхай и Хонконг. Причината е, че това е най-бързият възможен маршрут за напускането на Китай, който до този момент не може да се похвали с особена гостоприемност. Французите гостуват по времето на разгарящата се Китайско-японска война и напрежението е осезаемо. Последната дестинация е Френският Индокитай. За съжаление Жорж-Мари Хаард не успява да прекоси границата.

В следствие на резките промени на климата в Хималаите се разболява от пневмония и умира. Трагедията е пълна и новините бързо достигат до самия Андре Ситроен. Преди няколко дена той ликува заедно с колегите си за невероятния успех, а сега е принуден да даде нареждане на екипа си на другия край на света. Неговата телеграма гласи:

„Човекът е мъртав, но работата остава. Върнете тялото на лидера си във Франция. Плача с Вас.“