Защо Гринуичкият меридиан не е там, където трябва да бъде
Началният меридиан (още наричан главният, основният или нулевият) се намира в Гринуич в Лондон. Но само с посещението на световноизвестната Кралска обсерватория няма да преминете от едното полукълбо в другото. Това е така, защото действителният нулев меридиан вече се е отклонил от мястото, където е бил установен за първи път през 1884 г., със 102,5 метра. Главни виновници за това са развитието на технологиите и науката – както и международното сътрудничество.
Меридианът е линия, която свързва един полюс с друг на небесно тяло, като се запазва една и съща географска дължина. За разлика от екватора, който може да бъде физически определен, меридианите при въртящите се тела се слагат напълно произволно – което хората и правят от хиляди години. Географската дължина ни дава координати в посока изток-запад, но тя работи само ако имате нулева точка. А тази точка е началният меридиан.
Защо той е в Гринуич?
Държавите установяват своите основни меридиани, както пожелаят, но моментите, които променят правилата на играта, се случват в Англия. Там главният меридиан минавал през катедралата „Сейнт Пол“ в центъра на Лондон в продължение на векове до 1721 г., когато бил преместен в Гринуич.
Приблизително по същото време са разработени начини за измерване на географската дължина в морето и през 1767 г. Кралската обсерватория публикува първия Морски алманах. Това буквално поставя Гринуич на картата като основно референтно място; от него вече се правят измерванията, и по този начин корабите намират позицията си в света – подход, който постепенно се копира навсякъде.
„Когато стигаме до средата и края на XIX в., нещата започват постепенно да се объркват, защото вече има и други национални обсерватории: в Берлин, Пулково (Русия), Рио де Жанейро, Осло. И всичките са на нула градуса географска дължина, съответно картите и диаграмите се основават на тази референция“, казва Луиз Девой, уредник на Кралската обсерватория в Гринуич. „Така ако сте англичанин, който се опитва да прави бизнес с руснак, но на картите ви нулата е на различни места, просто става хаос. Ето защо през 1884 г. се провежда голяма конференция, на която се прави опит да се определи един-единствен първоизточник, който всички да използват като нула градуса. На този етап около 70% от корабоплаването по тонаж вече използва британските карти и картограми, които се основават на Гринуич. Така че това е най-прагматичното решение.“
Защо основният меридиан сега е на грешно място?
Меридианът се определя чрез точно засичане на момента, в който определени звезди преминават в небето над определено място – и това е солиден метод добре допреди няколко десетилетия. Появата на Глобалната навигационна спътникова система (GPS) разкрива несъответствие между това, което е установено като основен меридиан, и мястото, където всъщност трябва да се намира нулата.
Първоначално се смята, че това е проблем, причинен от вътрешните машинации на сателитите или от малки, но натрупали се проблеми с отчитането на времето. Оказва се обаче, че не е така. Проучване от 2015 г. показва, че проблемът е свързан с гравитацията. Както споменахме, астрономическият метод изисква звездите да преминават горе точно в определен момент. Но доколко можете да сте сигурни къде е „горе“?
Обичайният подход е да се намери къде е „долу“ – което се прави с помощта на гравитацията; в края на краищата гравитацията дърпа всичко надолу към центъра на планетата, нали. Е, донякъде. Гравитацията на Земята не е точно еднаква навсякъде, защото вътрешността на планетата и нейната повърхност имат вариации. Така че линия, която сочи надолу в Ню Йорк, може да не е успоредна на линия, която сочи надолу в Берлин или другаде.
„Така че измерванията, направени в Гринуич, ще са повлияни от местните колебания в гравитацията, защото гравитационното привличане не е еднакво по цялата Земя“, обяснява Девой.
Навигационните спътници обаче се движат около самия център на Земята и измерванията им не се влияят от вариациите в гравитацията, защото самите спътници са толкова много, че измерванията им се осредняват и така се компенсират разликите.
„И затова цялата система след това започва леко да се измества. И затова спътниковият меридиан е на около 102 метра и половина източно от Гринуичкия меридиан – само защото новите данни вземат предвид вариации и ги центрират върху Земята“, заключава Девой.
