Японското оръжие, от което всички американци се страхуваха

По време на войната на Америка срещу японците, тя често се радва на техническо предимство по отношение на оборудване и оръжия. Американските огнехвъргачки, полуавтоматични пушки, картечници и пистолети – да не говорим за танкове и въздушни сили – дават значително предимство на САЩ. Въпреки това, Япония разполага с оръжие, от което се страхуват особено американските морски пехотинци – минохвъргачката. Тя е лесна за ползване и транспортиране и стреля по-бързо, хвърляйки до 25 експлозива в минута. Смята се, че минохвъргачката причинява 40% от американските жертви в Тихия океан.

Най-използваното й име, „минохвъргачка за коляно“, всъщност е неправилно. Всъщност гранатомет тип 89 е наречен от американските войски така, тъй като известно време се смята, че оръжието се ползва като се стабилизира срещу крака на стрелеца. Въпреки че това вероятно би могло да бъде направено при спешни случаи, то не е предназначено да се ползва така.

Arisaka

По време на войната сухопътните войски на Япония носят доста лошо или неефективно оборудване. Техните танкове не могат да се справят с „Шърман“, докато противотанковите им оръжия – някои от които са опасни за самия стрелец – оставят леко чувство на разочарование. Дори по-малките им оръжия са превъзхождани от съюзническите; особено пушката Arisaka, която е надмината от M1 Garand и ако е версията от късната война, имаше тенденция да се взривява в лицето на войника.

M1 Garand

Част от причината за тези незадоволителни резултати е, че Япония инвестира най-много в своя флот. Знаейки, че няма да могат да се сравняват със САЩ по суша, те се опитват да ги победят в морето. Някои от техните самолети – като A6M Zero – са с фантастичен дизайн, а корабите им са от световна класа.

Минохвъргачката

Минохвъргачката е просто, но изключително ефективно оръжие.

Преди войната японската армия полага много усилия за оптимизиране на своите гранати; Тя иска те да бъдат полезни във всякакви среди и на всички разстояния. Фрагментната граната Тип 91 е резултат от това мислене – много адаптивно устройство, което може да бъде и хвърлено, и изстреляно.

По-специално, то може да бъде изстреляно от минохвъргачката, която функционира като резервна огнева мощ за войски в по-ограничени места.

Тя собствено се състои от нарезна цев, дълга 25 см, върху пружинен корпус, прикрепена към заоблена основна плоча. Като цяло е дълга 66 см и тежи 4,7 кг (по-малко от зареден картечен пистолет Томпсън). Както бе споменато, минохвъргачката всъщност не се изстрелва от коляно; Вместо това се опира в земята или друга твърда повърхност и се изстрелва под ъгъл от 45 градуса. Оръжието би могло да стреля и хоризонтално, ако се прикрепи към стена или дърво.

То е лесно за използване и може да се ползва от един човек, но обикновено е придружено от екипаж от трима, който може да изстреля до 25 гранати в минута. Неговият 50 мм отвор и пружинен механизъм пък може да хвърли снаряда по-далеч от дължината на футболно игрище.

Тип 91

Минохвъргачката може да стреля с гранати Тип 91, или с Тип 89 50 мм.

Тъй като е граната, Тип 91 не избухва при удара, а се взривява определено време след изстрелването. Въпреки че това звучи като недостатък, ударно-детонираните експлозиви не са оптимални в среда като джунглата заради гъстата растителност, която лесно може да ги задейства. Тип 91 са полезни за стреляне през растителност и експлодират само след като буферът й изтече – в случая на този модел гранати, това е около 7-8 секунди.

Междувременно Тип 89 е ударно детонирано устройство и носи много по-силен експлозив от гранатите Тип 91. Също така има и запалителни и димни версии.

В гъста джунгла снарядът Тип 89 може да бъде изстрелван нагоре през пролуките в клоните на дърветата.

Всеки взвод на Императорската японска армия носи три минохвъргачки, което ги прави най-многобройното оръжие за огнева поддръжка. Всъщност, благодарение на простата му конструкция, са направени над 120 000 броя. Устройството е отговорно за много американски смъртни случаи в Тихия океан.

Минохвъргачката се използва и след войната от редица азиатски военни сили, а някои дори в крайна сметка я прилагат във войната във Виетнам.