Вуду – хаитянската религия и всичко, което трябва да знаете за нея
Вуду се намира почти навсякъде в популярната култура и на запад ще открием, че има много почитатели, които се интересуват от неговото развитие. Присъства в най-различни филми на ужасите, апокалипсис и много други. Хаитянското вуду е едно от най-оценяваните, а приложението е комбинация между магиите на Хари Потър и Волдемор. Мнозина я използват за правене на любовни магии, други пожелават злини, най-често на своите шефове. Филмите на Дисни също включиха вуду свещеник в своите филми, следователно това е един от големите и много интересни трендове.
Така мнозина биха описали всичко това, ако бъдат попитани какво точно представлява тази религия или магия. Мнозина дори са правили жертвоприношения с животни или са участвали в нещо подобно. В тези редове сме длъжни да напомним, че не препоръчваме нищо такова и не го смятаме за нещо позитивно. От Хаити, американците развиват тази религия силно в Мисисипи и Ню Орлиънс.
Очаквано е, че почти нито един от всички видове стереотипи няма общо с оригиналната идея на вуду. Някои избират да вярват, а други смятат, че това е пълноправна религия. В това вярване се твърди, че има Бог с много имена. В Хаити той се казва Бондье, съчетание от френските думи за „добър Бог“. Името не е от толкова голямо значение, след като повечето го виждат като силен и могъщ, притежаващ възможности много по-високи от тези на своите последователи. За да се достигне, последователите трябва да говорят с редица други духове, които да предадат съобщенията.
Те носят името Лоа или Ива на хаитянски – антрополозите смятат, че това име е духът на боговете. Те са подредени в някаква йерархия. Най-силен е Лоа, който се наслаждава на почивки и много други празници. Съществуват и малки духове, изиграващи различни роли в религията. Съществуват само преминаващи, семейства и други в духовния свят на тази религия. Всички духове са получили силата си от Бог, следователно носят и посланията.
По време на всички церемонии и бдения, последователите искат от духовете съвети, защита или помощ. Молбите се предават по един много специален начин – миряните трябва да търсят Лоа и да правят ритуала, докато той е в мислите им, в зависимост от размера на желанието, шаманът може да препоръча и жертвоприношение. Ритуалите се делят на различни видове, спрямо искането на изпълняващия ги. За да се спазва добра връзка с Лоа, последователите трябва да се приготвят правилно за ритуала и да спазват традицията. Най-важно правило е, че не са позволени грешки в обществото, като всеки е предупреден, че трябва да внимава какви решения прави.
Вярването е, че Лоа комуникира със своите последователи чрез обсебване. Идеята е, че временно прогонва душата от тялото, използва най-често медиум, а след това започва да дава предписания. Медиумът не може да изпитва болка, ако се наранява по време на обладаването си. Лоа говори чрез него, дава инструкции, съветва и отправя предсказания за бъдещи събития. За мнозина, това е огромна привилегия, но срещите с него не са толкова чести.
Идеята за събиране с дух е обединение със света на вуду. Подобни вярвания се разпространяват в Централна и Западна Африка. Другата локация за подобни практики е Хаити, както и части в Северна и Южна Америка. Книгите за обяснение на тази религия са създадени като форма на анекдоти. Причините са повече от логични, вуду е религия, която не е записвана дълго време и реално се разказва от уста на уста. Логично е, че боговете ще имат и други имена. Религията изисква най-различни ритуали за благополучие, практикуващи се на дневна база.
Вуду се смята за лична религия, последователите могат да се срещат директно с духовете и Лоа, а изживяването е различно от един човек към друг.
Африканското вуду идва от кралствата Фон и Конго. Твърди се, че е на около 6000 години. Думата идва от фонския език и означава – свещен, дух, и диета. Останалите термини също идват именно от тази наука. Свещениците в Африка носят името мамбо или манбо. Комбинация от думите „майка“ и „магически талисман“, докато конгуанската дума е „лечител“. Кралство Фон се намира в днешен Южен Бенин – регионът се смята за люлката на вуду. До днес е и официалната религия на Бенин, като около 40% от местното население са последователи. В световен мащаб говорим за близо 60 милиона души.
Танците, ритуалите, текстовете на песните, всичко това идва от африканските региони. Повечето изглеждат автентични за Африка, след като шаманите най-често се съобразяват и с региона, в който се намират. Създадени са дори сгради, подобни на манастири, където всеки трябва да прекара символичната си смърт – практически да живее 3 дни и 3 нощи, без да получи храна и вода. Откъснат от външния свят, времето му се прекарва в изучаване на ритуалите и прилагането на различни диети – доста садистично, особено на третия ден в глад.
Всяка версия е различна, затова има и разлика в обучението. Вуду с различни магии и заклинания за зло ще бъдат поставени в различна секция на религията и носят името „Бо“. В Хаити го наричат Макая или Бизанго. Това са тайни общества, които живеят извън традицията на вуду и се смесват с древните черни магии. Черната магия на вуду се нарича худу, поне в САЩ.
Нека не забравяме, че при вуду се смята, че близнаците са свещени. Традицията показва, че това са двете половини на една душа. Ако един от близнаците умре, другият ще носи кукла на близнака си, вярвайки, че така пази духа на своя брат или сестра. Хаитяните вярват, че близнаците имат специални сили и могат да бъдат много опасни.
Африканското вуду успява да стигне до американските колонии и до днес продължава да се свързва именно с хаитяните. Кристофър Колумб акостира на остров Таино и се запознава с айтитите. Островът е прекръстен на Испаньола – малката Испания. Испанците започват да правят плантации и да засаждат захар, кафе и други съставки. Използват и роби, за да обработват земята. След дълги години, тези територии ще бъдат Хаити и Доминиканската република.
Жителите на Хиспаньола практикуват вуду между XVI и XVIII век. Колонията изисквала покръстване на местните жители. Вуду било забранено, но имало доста оригинални начини за осиновяване на практики от католицизма и интегрирането им в собствената религия. Католическите свещеници стават Лоа. Всяко едно действие или грях ще се отнесе до определен вид Лоа. Свети Петър държи ключовете за Рая, но той отговаря на лоа Папа Легба, който е пазител на вратите в отвъдното.
Обладаните хора също имат позиция в тази религия. Ще открием, че местните ги почитат, макар и често да се говори на един доста неразбран език. В Африка най-убиваното животно в името на религията са кози и пилета. Крайният резултат е наистина интересен, а за мнозина и страшен. След Френската революция ще има и много трусове за тази религия.
През 1797 г. вуду свещеник ще направи специална церемония за хаитянските войни, които трябва да станат свръхчовеци и да отхвърлят робството. До 1804 г. тази магия очевидно държи покръстените и армии от Испания, Франция и Великобритания срещат сериозен отпор. Най-накрая хаитяните стават първите хора, които са се освободили. Все пак остават колония на САЩ, но няма робство.
Днес вуду се практикува открито в Хаити. Съществува и в някои точки на Ню Орлиънс и южните щати на Америка. За съжаление лошите практики на худу са изместили тези на вуду в някои зони и не се гледат с добро око.
Робите от Хаити носят и практиките си със себе си. Повечето се озовават близо до делтата на Мисисипи и започват да работят. В други точки на света се практикува скришно, защото законът се страхува от тях, а и не се знае колко тънка е разликата между вуду и худу. Между 1915 и 1935 г. американската пехота окупира Хаити. По време на този период вече са дошли киното и книгите, които описват вуду като нещо жестоко и кърваво. В този период и худу започва да става все по-сериозно и лудо за местните. Ню Орлиънс дори се сдобива с кралица на вуду, тя оставя наследници и предава титлата на други.
Американците не харесват жертвоприношенията или сушените части на различни видове животни, които се забъркват в отвари. Идеята за използване на животинска кръв е немислима. Змиите също имат място в тази религия. След това историята продължава да обръща внимание и на публичното здраве, което засилва напрежението и преследването. Някои от лидерите на тази религия често посочват и много странни рецепти за лечение.
Вуду куклите продължават да се смятат за автентично и опасно. Те са част от худу, но легендата разказва, че собственикът може да причинява болка на жертвата, използвайки най-различни игли. Тук е моментът да напомним, че такива никога не са съществували в религията, а са някаква форма на по-модерен прочит. За такава черна магия не е необходима кукла. Те се появяват през 50-те години на миналия век и се превръщат в много доходоносна професия, но нищо повече. През 1958 г. правителството на САЩ ги спира от продажба и ги обявява за опасни.
