Точка Немо – космическата гробница на Земята
След изстрелването на Спутник 1 през 1957 г. от нашата планета излитат няколко хиляди апарата, които трябва да извършват различни мисии около земната орбита, а и не само. При всяко завръщане, поне до времето, в което Space X не започна да приземява своите спътници. Какво се случва с всеки летателен апарат, когато вече не е необходим и трябва да бъде свален от орбитата? Те изобщо не са малко, особено след като си спомним, че имаме счупени сателити, изоставени ракети и дори останки от летателни апарати, които обикновено започват да пречат? В повечето случаи, космическите останки могат да летят със скорост от 27 хиляди километра в час и често успяват да понесат със себе си и други космически отпадъци.
Очевидно е, че това е информация, която е била натрупана с опит и след като никой не иска техника за милиони долари да станат жертва на отпадъци, космическата спогодба изисква насочването на остарялата техника към единствената гробница за сателити, ракети и други изкуствени спътници. След като днес всеки един сателит се използва, за да помага с GPS сигналите, както и телекомуникацията, логично е, че трябва да се стигне до по-разумен начин за изчистване на космическата орбита. Добрата новина е, че поне не трябва да се притесняваме за екологията, защото в космоса няма такава.
Все пак системата далеч не е перфектна, но космическото право посочва, че когато един обект трябва да бъде свален от космоса, всеки се стреми да стигне до точка Немо. Такава съществува и от последния век се използва като космическа гробница. Всички сателити и останки трябва да бъдат насочени към далечните части на Тихия океан и по-точно на юг от екватора. Това е най-далечната локация, избрана далече от сушата. Намира се на близо 4023 километра на изток от Нова Зеландия. При свалянето на совалка или сателит, това е единственото място, където шансовете да бъде ранен човек или лодка, са изключително малки. Първият погребан кораб там е свален именно през 1971 г.
Повече от 260 космически обекта намират своето място и голяма част от тях са руски. В този период именно руската космическа програма доминира космоса, а след това и Международната космическа станция заема своето място от 1986 г. до 2001 г. През 2001 г. станцията МИР вече е насочена към точка Немо през март. По пътя към своето гробище, руските учени наблюдават как се разпада в атмосферата и около 6 големи фрагмента започват да падат по морската повърхност. Същата съдба сполита и европейския Жул Верн, както и още много други. Изчисляването на траекторията, както и насочването на един кораб изисква много сериозна работа и изчисления.
Обикновено всички космически станции запазват контакт с останалите кораби в орбита и предприемат защитни маневри, с които да се предпазят при евентуалния заход, все пак основната мисия е да се свали само ненужния обект. Веднъж след като се изгуби сигналът, сателитът може да поеме всяка посока, точно по тази причина всички полети са напълно регламентирани, както и погребването на космически кораби. Преди години ще открием, че Skylab на NASA не успя да стигне до локацията и успя да се разбие някъде в Западна Австралия през далечната 1979 г.
На същия принцип и никой не знаеше къде ще падне китайския Tiangong-1 и след като никой вече нямаше връзка с обекта, корабът официално успя да достигне почти до точката Немо през април 2018 г. Не е ясно какво са правили китайските учени, но успяват да го погребат в правилното време и място. През 2031 г. NASA смята да потопи още една Международна космическа станция, след като повече от 30 години продължава да служи, но се смята, че ще излезе от употреба през 2030 г.
Към този момент космическата гробница е на повече от половин век. Любопитен факт е, че най-близката цивилизация до точка Немо, това са космонавтите, които летят над нея всеки ден.
