Видеоигрите не са толкова вредни, колкото хората си мислят

Обикновено се приема, че прекомерното играене на игри може да доведе до различни здравословни проблеми, включително лошо регулиране на емоциите, лошо хранене, нередовен сън и проблеми с настроението като тревожност, депресия и агресия. Ново проучване обаче показва, че противно на това схващане, геймърите всъщност може да са по-здрави, отколкото се очаква.

Ангажирани или пристрастени

Към тази година се смята, че повече от 3 милиарда души по света играят видеоигри, като около 55% от тях са мъже. Средно геймърите прекарват около 9,5 часа седмично в игри, предимно на смартфони или таблети.

Но с бързото разрастване на тази индустрия продължават да нарастват и опасенията за здравето на геймърите. През последните години пристрастяването към интернет игрите се превърна в официално признато психично разстройство, което се появява при хора, които се затрудняват да контролират колко често играят видеоигри.

Хората с тази зависимост могат да изпитат редица поведенчески и емоционални проблеми, включително трудности при поддържането на социални взаимоотношения, регулиране на настроението и понякога, макар и рядко, изблици на насилие. Но въпреки появата на тази нова класификация на психологическите разстройства, диагностицирането им остава противоречиво.

Една от често срещаните критики към новата диагноза е, че тя не разграничава нездравословните игрови навици, изразени от прекомерните геймъри, от тези на „силно ангажираните геймъри“. Тези лица също прекарват значително количество време седмично в игра, но без да изпитват негативни резултати.

Именно това кара д-р Катарина Н. Матиас от Университета Лусофона в Лисабон, Португалия, и нейните колеги да проведат последното си изследване.

„Изследването на навиците и здравето на тази специфична популация от непатологични, но силно ангажирани геймъри може да предостави важна информация за разликата между интензивното и проблемното играене на игри“, обясняват те. То може също така да хвърли светлина върху защитните и рисковите фактори, свързани със зависимостта, и върху начина, по който тя се развива при прекомерните геймъри.

Измерване на навиците

За да проучи въпросът, екипът набира 235 участници (85,1 % са мъже) от Португалия в периода между септември 2021 г. и май 2022 г. За да бъдат включени в проучването, участниците е трябвало да живеят в Португалия, да са на възраст между 18 и 60 години и към момента да играят видеоигри поне 7 часа седмично (измерено в рамките на предходния месец).

На всеки участник са зададени въпроси относно начина му на живот и навиците му за игра: включително социодемографска информация, свързана с тяхната възраст, пол, район на пребиваване, дата на раждане, ниво на образование и семейно положение.

След това са им зададени въпроси за поведението и навиците им, свързани с игрите: включително видовете игри, които играят, времето, което прекарват в игра, и времето, което прекарват в гледане на екрани като цяло. Попитани са и за храненето им – консумация на хранителни добавки, прием на кафе или енергийни напитки и навици за похапване по време на игра.

За да оцени здравето и благосъстоянието на участниците в по-общ план, екипът ги моли да попълнят и Международния въпросник за физическа активност, който е предназначен за измерване на нивата на физическа активност на човека. В това проучване физическата активност е изчислена като сума от дни, часове и минути на физическа активност с висока и умерена интензивност.

Изследователите проучват и количеството и качеството на съня на участниците чрез Питсбъргския индекс за качество на съня – въпросник от 19 точки, който включва ключ за оценяване на седем компонента на съня, като например субективното му качество, латентност, продължителност и нарушения, както и други. Освен това участниците попълват и въпросник за определяне на своя хронотипен профил – естествения цикъл на сън и бодърстване на организма.

Накрая участниците правят редица тестове, предназначени да оценят цялостното им психично здраве и благополучие. Те са оценени и за да се види какъв е техният резултат по скалата за зависимост към видеоигрите, която включва девата диагностични критерия за разстройството.

Високо ангажирани и здрави

Резултатите установяват, че въпреки лошото качество на сън, силно ангажираните геймъри изглежда имат здравословен начин на живот, който включва редовна физическа активност, здравословен хранителен режим по време на игра и до голяма степен безпроблемно игрово поведение. Резултатите показват също, че ангажираните геймъри са емоционално здрави и изпитват положително състояние на благополучие.

„Резултатите показаха, че повечето играчи прекарват между 0 и 4 часа на ден в игра на видеоигри“, обясняват авторите. „Тези резултати изглежда са в съответствие с предишни проучвания, които съобщават, че силно ангажираните геймъри са склонни да играят между 7 и 20 часа седмично.“

Въпреки това повече от 5 часа на ден използват компютри за други дейности, което означава, че играчите прекарват повече време пред екрана в дейности, различни от игрите или свързани с работата или учене. Този резултат трябва да се приема с повишено внимание, тъй като данните са събрани през последните месеци на ограниченията на пандемията COVID-19 в Португалия, което може да е увеличило времето, през което хората са използвали цифрови устройства.

Като цяло авторите съобщават, че „силно ангажираните геймъри, участвали в това проучване, са представили здравословен модел на игра, като само три случая на зависимост са докладвани с помощта на този въпросник, които не са значимо количество, когато се разглежда общата извадка“.

„Освен това по-голямата част от нашата извадка съобщи, че играе игри (FIFA, Counter-Strike, League of Legends и Call of Duty) на конзола и на компютър повече, отколкото на други платформи, например мобилни телефони.“

Резултатите също така показват, че повечето силно ангажирани геймъри не консумират ултрапреработени храни, докато играят. Повечето от участниците не консумират и енергийни напитки, което е в рязък контраст с данните в съществуващата литература по темата.

„По-здравословните хранителни навици на нашата извадка по време на игра могат да се обяснят и с участието във физическа активност, за което съобщават участниците.“

65% от играчите твърдят, че са физически активни, като около 39% от тях участват в отборни спортове (футбол, хандбал, волейбол и т.н.), 28% редовно ходят на фитнес, а други 22% участват в индивидуални спортове (бягане, колоездене, плуване). Други 6% се занимват с бойни спортове.

Проблемът е в съня

Така най-големият проблем остава съня. Въпреки че участниците поддържат като цяло здравословен начин на живот, резултатите показват, че повечето геймъри имат лошо качество на сън. Възможно е това да се дължи на факта, че отдават приоритет на играта вечер и нощем. Освен това излагането на екранна светлина вечер може да наруши циркадния ритъм на организма.

Въпреки това проучването оспорва много от съществуващите идеи, свързани с високо ангажираните геймъри, и показва, че трябва да се направи повече, за да се проучи как игрите могат да се превърнат в патологичен проблем.

„Има повод за бъдещи изследвания – за да се оценят тези констатации след глобалната пандемия от COVID-19 и да се проучат допълнително възможните корелации между храненето, физическите упражнения, съня и игрите.“