Нинтендо създаде виртуална реалност, която никой не искаше

Виртуалната реалност е елемент, който все по-често се прокрадва във всекидневието на аудиторията. Лесно ще забележим, че днес компании като Apple и Sony имат достатъчно отговори и могат да ни изненадат с качество и реализъм, които трудно биха имали аналог. Компанията Oculus Rift също ни изненада със свой прочит на технологията, но ако трябва да върнем времето назад, иноваторите в тази индустрия са Nintendo и техния Virtual Boy.

Той използва технологията на стерескопичното 3-то измерение, а за целта се използват специални очила, свързани с джойстик. Единственият проблем е, че самата конзола е пълна с проблеми. На първо място няма дори ластик, с който да се закрепва за главата на играча. Представете си, че трябва да спазвате баланс и да гледате като през микроскоп, запазвайки дълбочината на образа.

Монохромният LED дисплей дава възможност за откриването на дълбочина в изображението, но по някаква причина, вместо зелен цвят, Nintendo избират втория цвят да бъде червен. Това коства сериозни главоболия на повечето играчи и точно след 1-2 часа ще има категоричен отказ за игра. Поради факта, че самата конзола трябва да се изкара много по-бързо Virtual Boy, докато голяма част от екипа им е насочен към създаването на Nintendo 64.

Крайният резултат е, че оценката е изключително ниска, 1995 г. е една от много черните за Nintendo. Мнозина се притесняват за здравето на играчите и най-вече за тяхното зрение.

Самата технология се разработва някъде през 1985 г. и Nintendo са впечатлени от идеята да създадат една реална и атрактивна игра. Проблемът обаче е, че само идеята е добра и е много далече от завършването ѝ. Sega – друг технологичен гигант, официално се отказва, поради факта, че изделието няма да има никакви цветове и ще създаде главоболия на играчите.

Nintendo не се отказват от идеята си и в следващите 4 години работят изключително активно върху технологията, но накрая решават да произвеждат изделието в Китай, за да може самата конзола да остане някак си по-близка до семейния бюджет. Избира се LED дисплей с червена светлина, поради факта, че за момента е най-евтеният на пазара. Цената за тази джаджа е около 500 долара или около 960 долара през 2022 г.

За да не се заражда синдрома на мързеливото око, Nintendo премахват и технологията за следене на погледа. Опитите да се направи цветен дисплей за Virtual Boy ще удари на камък, необходимият ефект не може да се срещне и повечето играчи виждат само двойно. С пускането на конзолата ще стане ясно, че Nintendo очаква продажби от 3 милиона и още 14 милиона през март 1996 г. Тези данни са били наистина възможни, но в един момент производителя настоява проектът да се приключи по-бързо, за да започне работата върху новото Nintendo 64.

В последният момент се променя и цената – Virtual Boy струва 179.95 долара или около 360 долара през 2022 г. Потребителят получава малко по-скъпа версия на Gameboy и хардуер, който значително изостава сред гейминг конзолите. Конзолата се пуска с няколко игри, докато в САЩ всяка закупена бройка идва с Mario`s Tennis като подарък.

Въпреки големите обещания, клиентите най-накрая признават, че това е абсолютно мъчение за игра и унищожава всяко едно удоволствие от тази индустрия. Продажбите са на половина, а през 2007 г. GamePro поставя тази игра на 5-то място в класацията за 10-те най-слаби конзоли. През 1996 г. става ясно, че самата конзола е тотален провал и никой не иска да чува за нея. През 1996 г. е спряна от производство и зад гърба си има точно около 22 игри, 14 от тях достигат до САЩ.

Nintendo обвиняват създателя Гунпей Йокой, който имал желание да напусне компанията една година по-рано и точно това може би е била неговата голяма мотивация да не се занимава повече. Самата технология остава в историята, но през следващите години Nintendo ще представят своята първа джобна 3D конзола, която има цветове, достатъчно хардуерна мощност и дори предоставя дълбочина на картината. Nintendo 3DS се появява през 2011 г. и за първи път се налага като конзола, която дори не изисква и 3D очила, за да се активира самият ефект.

Мнозина от японската компания не виждат Virtual Boy като провал, макар и да носи сериозни и тежки загуби. Липсата на технология и идея зад проекта, както и сериозен опит за оригинална идея. Крайният резултат от всичко това е, че един неуспешен проект не отказва японците, а просто им показва пътя за неуспех, който наистина ще ги изненада с още по-добри и интересни стъпки.