Най-младата американка с пълна трансплантация на лице – една година след операция

Вече измина повече от година, откакто 22-годишната Кейти Стъбълфийлд претърпя 31-часова операция, за да й се даде ново лице. Във този период, откакто получи трансплантацията си, което я прави една от по-малко от 25 такива реципиенти по целия свят, в клиниката в Кливланд, Кейти се подлага на още три големи ревизионни операции и работи усилено с физически, трудови и логопедични терапевти.

Нервите, които свързват мозъка й с нововъведените лицеви мускули, все още растат, така че още й е трудно да движи много от тях. Езикът и устата й, които губят толкова много от естествените си мускули и нерви, след като на 18-годишна възраст Кейти се опитва да се самоубие с пушка като се застрелва под брадичката, все още не работят добре. Тя ще трябва да приема интензивни имуносупресори до края на живота си или докато бъде направен пробив в науката за борба с отхвърлянето на чужди органи.

И все пак като цяло историята на младата жена е история за успех в областта на авангардната медицина и за невероятните човешки връзки, създадени между лекари и пациенти. Задълбочен поглед върху пътуването, довело до трансплантацията на лице, както дългият път, който Кейти преминава към възстановяването, е представен, освен в печатните научнопопулярни списания, и в нов документален филм.

„Сега мога да докосна лицето си и се чувствам невероятно“, казва Кейти във филма.

„Вие го приемате за даденост, различните компоненти на лицето ви – костите, тъканите, мускулите, всичко – но когато всичко това изчезне, осъзнавате колко са ви необходими“, добавя баща й, Роб Стъбълфийлд. „В този момент, когато получите трансплантация, сте толкова благодарен.“

Пет седмици след като Кейти едва не умира от огнестрелната рана, тя пристига в клиниката в Кливланд с остра нужда от реконструктивна хирургия. Присадка на тъкан от корема й беше извършена от лекари в Мемфис, Тенеси, където тя е прехвърлена след като получава спешна помощ в родния й щат Мисисипи. Но този опит да се покрие зейналата рана на лицето й се проваля.

Пластичният хирург д-р Брайън Гастман, първият клиничен лекар, който посещава Кейти, и човекът, който ще ръководи нейната трансплантация, си спомня пред NatGeo, че първоначално е бил загрижен само за стабилизирането й и се е тревожил, че дори това да се случи по план, няма да има достатъчно налична тъкан за коригиращи операции поради малкия размер на момичето.

Но в течение на следващите две години Гастман и колегите му бавно възстановяват ново лице и челюст, използвайки части от кост на крака й, ахилесово сухожилие, предварително оформена тъкан на бедрото и титанови импланти – използвайки 3D принтиран модел на лицето на по-голямата сестра на Кейти като матрица. Поради степента на увреждане обаче медицинският екип знае, че единственият начин да даде на Кейти нещо близко до нормално лице би бил частична или пълна трансплантация. Тя и семейството й се съгласяват и Кейти се присъединява към списъка на чакащите като започна интензивната психологическа оценка, необходима за одобрение.

Най-накрая, през май 2017 г., те получават известие, че има подходящо съвпадение на донор – 31-годишна жена, починала от свръхдоза наркотици. Невероятно рискованата операция (по това време смъртността е 1 на 6) заменя почти 100% от лицевата тъкан на Кейти, включително очните кухини, горната и част от долната челюст и зъбите, лицевите мускули и кожа, част от лицевите нерви, челото, скалпа, клепачите, носа и бузите.

Кейти става най-младият човек, получил лицева трансплантация в Съединените щати и един от само 40 души, подложени на такава процедура, откакто първата частична трансплантация на лице беше извършена от испански хирургически екип през 2005 г.

Уолтър Йео, моряк, ранен в битката при Ютланд, се предполага, че е получил пластична операция през 1917 г. Снимката го показва веднага след операцията (вдясно), извършена от сър Харолд Гилис, и след излекуване (вляво).

Иначе, за операция, която въобще засяга трансплантация и лице, за първи път се споменава при пластично възстановяване на счупен нос около 1600 пр. н. е. в египетски медицински текст, наречен Папирусът на Едуин Смит. Този първи учебник по травматологична хирургия е кръстен на американския египтолог Едуин Смит.

Счита се, че бащата на съвременната пластична хирургия е сър Харолд Гилис. Той е новозеландски отоларинголог, който работи в Лондон, и разработва много от техниките на съвременната лицева хирургия при грижите за войници с обезобразяващи лицеви наранявания по време на Първата световна война.