Най-бързият индианец на света
Сър Антъни Хопкинс го изигра брилянтно на лента и разказа историята му по един от най-запомнящите се и впечатляващи начини. Това е човекът, чийто живот започва със смърт и прогнози да живее само още една-две години. Самият Бърт Мънро успява да докаже на лекарите, че грешат, макар и страстта му да се опитва да го убие многократно през целия му съзнателен живот. Почитателите на 2 колела не живеят много дълго, статистиката би могла да го потвърди, но собственикът не се притеснява от това. На 20-годишна възраст закупува своя първи мотор и тази любовна афера ще продължи до 1978 г.
Нека започнем от самото начало. Бърт е новозеландец, а първият му мотор е с кош, закупен на стойност от 50 паунда. Премахва коша и започва да се състезава в най-различни състезания. Разполага с 605-кубиков двигател, 3 скорости и по това време, всеки би завидял за покупката – това се смята за бърз мотор. Мънро не е особено впечатлен и скоро започва да се състезава, като познанията му като механик ще позволят да внесе сериозни подобрения в системата.
От 1926 г. нататък, неговият Indian Scout започва да повишава своята максимална скорост с 5.12 км/ч на година и в следващите 44 години можем да направим лесно сметката за потентността на индианеца. Самият Бърт произвежда самостоятелно около 5 глави за двигателя, безброй бутала, карборатори и най-различни други части. В последствие слага 18-цолови колела, залото разбира, че с по-големите не може да достигне максимална скорост. С джобното си ножче премахва грайфера, за да направи самата гума по-гладка. Първите 22 години от любовната история започва да се състезава в различни планински маршрути, драг състезания, състезания за икономия и още много други, като на всички тях поставя рекорди. През 1927 г. успява да премине и скоростта от 144 км/ч. Малко след вдигането на тази скорост, Бърт пада от мотора и прекарва 2 седмици в болница.
През 1941 г. претърпява втора катастрофа и този път е извън строя около 11 месеца. По това време вече е ясно, че новозеландецът иска да постави рекорд за скорост. През 1937 г. заковава радара 176 км/ч – на цената на счупени части. Всеки следващ успех идва с особени главоболия. Негов приятел му предлага да се обади на компанията, за да закупи по-специални мотовилки – един от най-чупещите се елементи. Историята не може да потвърди със сигурност, но по този случай има две версии: частите са били много скъпи или самият собственик не ги е одобрил. Като опитен механик, той закупува стар счупен камион Ford и решава да вземе две мотовилки от двигателя.
Този елемент стои в мотора около 20 години и с негова помощ успява да развие скорост от 224 км/ч. През 1950 г. без никакви други аеродинамични модификации, моторът му спокойно може да развива скорост от 240 км/ч. През 1969 г. се включва в едно от най-дългите състезания в Оуклънд – 1808 км гонка с мотори и се надява да спечели състезанието, за да може да покаже и на местната публика какво точно е сътворил. Едно от буталата излиза от цилиндъра и оставя само разочарованието. Щетите са огромни, но Мънро не се отказва, прибира се с пострадалия индианец и само 8 седмици и половина построява двигателя отново, като излива 8 нови бутала, мотовилки. Моторът не е единственият, който страда.
От статистиката с катастрофи ще трябва да признаем, че този почитател има не просто голям късмет, а протекция на самия Бог. През 1916 г. пада на главата си. През 1921 г. стои изправен на седалката и отново пада, като този път прекарва цял ден, без никакви спомени какво се е случило. През 1927 г. пада в движение със скорост от 144 км/ч на черен път. През 1937 г. с приятел пътуват до другия край на острова, когато фермерско куче го подгонва и след като не иска да го сгази, натиска спирачката и полита от мотора. Лети около 30-40 метра, преди да се приземи, като моторът пада върху него. Почти всички зъби са избити и хората ги събират от пясъка, но така и не ги връщат – някои са били златни. През 1940 г. пада на мокър чакъл и има мозъчно сътресение.
Тези наказания започват да се отразяват и отключват хронични болки по цялото му тяло. Приятелите му го молят да спре лудостта и да започне да пътува с автобус или кола, но Мънро вече е заразен и няма да се предаде. Собственикът е толкова запален по мотора си, че работи по 10 часа на ден върху него, понякога и през нощта без никаква почивка.
И така достигаме до най-интересната част в историята – солените езера на Бонъвил, Юта. В случай, че не сте чували за тях, в следствие на глобалното затопляне преди много години, този водоем пресъхва и оставя само едно огромно пространство, което днес се превръща в меката на скоростта. През годините много и най-различни почитатели на високата скорост пристигат, за да тестват своите машини, някои болиди на Формула 1 са прекрачвали този праг, различни домашно сглобени машини, както и световните рекорди по скорост, всички те намират пристан именно тук.
Бърт Мънро посещава тази локация няколко пъти и всеки път си тръгва с нов рекорд – чупейки своя стар. За целта създава аеродинамично тяло, в което моторът може да лети като куршум в атмосферата, а благодарение на безумните модификации, двигателят не среща никаква съпротива. Лудостта минава всякакви граници, защото първото тяло се създава от алуминий и понеже е твърде тежко и нестабилно, Мънро прави дървено такова. Това обаче идва с проблеми, страничните ветрове започват да накланят мотора и отново пада няколко пъти, като този път е поне защитен, до известна степен.
Някои тестове се провеждат още в Нова Зеландия, като сърдито старче избира малките часове на нощта, за да не привлича внимание. Освен това минава толкова бързо, че никой няма време да се обади на полицията. Няма място, за да използва парашут и да спре безопасно, няма и кой знае какви протекции, каската му е подарък. Повечето защитни облекла са направени лично от него, понеже трябва и да се храни. За много от феновете, това може да бъде последната му надпревара и имат много поводи да вярват в това.
През 1962 г. забелязва, че първите 100-на метра моторът започва да криволичи при бързия старт. Измерва разстоянието и поставя оловна тухла за повече стабилност. След като пресича финалната права и се опитва да спре, пада за първи път от мотора си. Въпреки това, когато пристигат автомобилите, той се смее. Успял е да спре при скорост от 256 км/ч. Солта се оказва малко по-различна платформа, която няма точно толкова желаното и необходимо сцепление. Бърт се изправя много над аеродинамичното покритие и използва своето тяло за въздушна спирачка. Завръща се през 1967 г. и успява да намери още стари части, с които да подсили мощността на индианеца. Тогава е на възраст от 68 години – едно доказателство, че при някои мъже, излизането от пубертета може да бъде пропуснато завинаги.
Моторът му е на 47 години. След като американската публика вече е успяла да види на какво е способен, всички очакват поставянето на нов рекорд. Пилотът вече има проблеми със сърцето, но желанията са по-силни отвсякога. Оригиналните части на мотора позволяват максимална скорост от 88 км/ч. За да влезе в състезанието, Бърт трябва да мине пистата за квалификация и макар и да не се засича време, някои смятат, че е вдигнал над 250 км/ч. Застава за втори път и успява да постави нов рекорд – 292 км/ч. Решава, че моторът му може да даде още малко, но съдиите се притесняват за здравето му и отказват да го броят за официален рекорд. Неофициалният резултат е 304 км/ч. Силната страст на един човек може да доведе до безумни резултати.
Нека отново напомним, че Бърт не е имал спонсори, не е имал и пари, работил е като търговец, често ремонтирал и мотори, за да спести средства, излива всички части в бараката си, понякога използва консервени кутии, друг път обикаля моргите. Не се отчайва, когато моторът се чупи или тялото му преживява поредната катастрофа. Скоростта е зараза и всеки следващ километър отгоре е доза щастие, която този механик иска да изпита отново и отново. През 2010 г. неговият син се свързва с организацията и посочва, че при изчисленията е направена грешка, официалният рекорд на баща му е от скорост 294 км/ч. И до днес, този резултат не е подобрен, а компанията-производител Indian пуска специален мотор, с който да почете този герой – Munro Special.
Снимки: Wikipedia, Getty Images
