Какво прави един човек всепризнат гений

Едва няколко творчески личности – често наричани „гениални“ – са имали дълбоко и трайно въздействие върху науката, културата и обществото. Разбира се, ние се възхищаваме на постиженията и наследството им, но е трудно да определим какво точно ги е направило толкова гениални в очите на обществото. Най-простият и интуитивен отговор е… ума им. Но десетилетия изследвания сочат друго: изключителният талант или интелектуална мощ не са гаранция за изключителни постижения. И изключителното постижение, разбира се, никак не е гаранция, че ще те провъзгласят за гений.

Въпреки огромното количество изследвания и публикации върху различни изключителни постижения, има малко информация, която да ни помогне да разберем какво прави един човек гений. Причината е, че повечето проучвания се фокусират върху признати гении и игнорират непризнатата кохорта от умни хора, които работят в същата творческа област. Така тези проучвания все едно тестват лекарство без плацебо група…

Това ограничение се корени в достъпността на данните: десетилетия наред изследванията на гения разчитат на ръчно събрани данни. Така се пропускат многобройните по-малко известни творци, които работят в сянката на един изтъкнат гений в бранша им, който най-често е изследваното лице. Липсата на сравнителна контролна група създава проблеми: ако проучване на 100 успешни индивида установи, че всички те са започвали деня си преди 6:00 сутринта, сме подлъгани да заключим, че да ставате преди зазоряване е тайната на изключителните постижения.

Но реално над един милиард души стават преди изгрев, а не постигнат нищо изключително.

Мария Кюри

6 милиона учени

За щастие интернет и компютрите промениха фундаментално способността ни да изследваме моделите поведение зад високите постиженията. Сега имаме достъп до пълни научни публикации от 20 и 21 век, което ни позволява да реконструираме кариерата на всеки творец, независимо колко известен е бил. Тази способността да се съпоставят известни гении и безизвестни гении ни предлага безпрецедентна възможност за систематично изследване на модели, отговорни за появата на гений.

Александър Гейтс и Цин Ке от Института за мрежови науки към Североизточния университет каталогизират историята на близо 6 милиона учени, заедно с научното въздействие на всяко от техните открития. След това сравняват този огромен набор от данни с много по-селективен списък от лауреати на няколкостотин научни награди, както и сравнително селективен набор от данни от близо 70 000 учени, чиито постижения са им спечелили достатъчно признание, за да оправдаят страница в Уикипедия. Също така вземат предвид споменаванията на учени в 12 милиона новинарски статии и 31 милиона търсения в Google.

Този процес им предлага несравнима възможност да отговорят на въпроса какво точно издига някои учени до нивото на гении: дали е тяхната продукция, въздействието на откритията им или признанието, което получават, във и извън тяхната област? Въпреки че изследването обхваща цялата наука, за целите на обяснението ни тук ще се съсредоточим върху физиката, тъй като това е област, особено богата на гении. Анализът все още продължава, но резултатите досега вече предлагат уникални прозрения.

Алберт Айнщайн

Какво прави един човек гений?

За да разберем какво прави един гений гений, първо се нуждаем от набор от гении.

Изследователите разчитат на колективната мъдрост, за да постигнат това, и използват 22 списъка с изтъкнати физици: общо 375 „гении на физиката“, от Галилей до Мария Кюри – все хора, идентифицирани от по-широката публика като извънредно интелигентни; хора, чието въздействие надхвърля тяхната област. Те свиват количеството на 100, след като ограничават списъка до активните през последните 120 години, за които могат да се съберат най-точни данни, от историята на публикациите им до научното им въздействие. Тази рядка група е съставена почти изключително от бели мъже, което отразява тревожно културно пристрастие, което е важно да се отбележи, докато изследваме механизмите, които създават всепризнатия гений; очевидно талантът сам по себе си не е достатъчен.

Освен това е интересно да се отбележи, че Нобеловата награда не е толкова важна, колкото бихме предположили. Всъщност само половината от хората в списъка са я печелили, а над 1/3 никога не са получавали изобщо никоя голяма награда. Нито пък спечелването на Нобел дава трайно признание: 75% от лауреатите за физика изобщо не попадат в списъка на гениите, въпреки че са получили най-високото отличие в тази област.

Със сигурност обаче, като група, тези хора са забележимо по-различни от колегите си: 83% от тях са имали по-висока производителност, 89% са имали по-дълги кариери и 70% са получили повече цитати на научните си трудове – решаващо мерило за въздействие в рамките на научната общност, което улавя колко влияние ще има дадено откритие в бъдеще. Но високата производителност и въздействие сами по себе си сигнализират ли за гений? Не. Всъщност високият обем цитати в никакъв случай не предсказва етикета на гениалността; дори е по-несигурен белег от случайното предположение. Въпреки че изключителната производителност дава на Тома Аквински титлата светец, тя също не носи трайно признание в науката.

Но кой тогава е най-достоверният белег?

Странно, но най-добрият показател за гениален статут е броят на езиците, на които е преведена страницата на даден учен в Wikipedia. С други думи, етикетът на гениалността отразява общественото признание, което се простира далеч отвъд научната общност, в която ученият е работил. Това не означава, че тези гении не са имали изключително влияние върху науката; със сигурност са. Но показателите, които науката използва в момента за измерване на капацитета, рядко предсказват по-широкото въздействие. Което може да се каже, че е странно: как човек може да получи международно признание като гений на физиката, без първо да бъде признат за изключителен физик от собствените си колеги?

Стивън Хокинг

Обикновеният гений и несравнимият гений

Така изглежда, че има два вида изключителното постижение. Малка група физици са наистина извънредни като засенчват своите съвременници както по производителност, така и по обществено въздействие. Наричаме ги несравними гении: Алберт Айнщайн, Лиза Майтнер и Мъри Гел-Ман попадат в тази категория. Те са тези, които алгоритмите лесно биха избрали за гении.

Въпреки че показателите за ефективност на останалите гении също са впечатляващи, тяхното въздействие и производителност все пак са сравними с тези на техните колеги. Тях наричаме обикновени гении: Стивън Хокинг и Ърнест Уолтън (бащата на ускорителя на частици) са в тази група. Да вземем за пример Хокинг, физик, чиято работа в космологията – по-специално изследването на черните дупки – очарова както учените, така и обществеността като цяло. Изследването посочва четирима негови съвременници, които имат сравнимо научно въздействие по отношение на цитиранията – един от тях е родената в Русия космоложка от Станфорд Рената Калош, чиято работа върху ранната Вселена и тъмната енергия е също толкова въздействаща сред учените, колкото работата на Хокинг върху черните дупки. И все пак изключителната популярност на Хокинг, която несъмнено се корени и във вдъхновяващата му лична история, изпреварва значително тази на колегите му. Единственият път, в който изследователите откриват, че Калош се споменава в неакадемичната преса, е в контекста на постиженията на нейния съпруг, Андрей Линде.

* * *

Идеята, че гениалността се корени само в таланта изглежда е погрешна и самонадеяна. Като се има предвид тогава тази реалност, оправдана ли е обществената мания по научните гении?

Въпреки че навикът ни да определяме някои личности като гении и да игнорираме други също толкова изявени е донякъде случаен, разбирането на изключителните постижения е от съществено значение за откриването и евентуалното развитие на бъдещи таланти. Тъй като ставаме все по-задълбочени в оценката си на скритите фактори, които играят роля в успеха, струва си да преосмислим кой може или трябва да спечели званието гений, така че правилно да разпознаваме и насърчаваме (често) скритите таланти около нас.