Как Adidas успя да завладее СССР с псевдоним „Москва“

Знаете ли защо Майкъл Джордан никога не е искал да подписва договор с Nike? Баскетболистът бил фен на Adidas и в това отношение бил готов да води война за марката, както го и прави. За съжаление Adidas – предпочитаната компания, никога не се съгласява да инвестира в Джордан. Проблемът е, че Nike имат какво да предложат и са готови веднага да подпишат повече от щедър договор, но библейският инат на бъдещата звезда продължава. Най-накрая се оказва, че Майкъл просто искал високи обувки, които да имат защита на глезените – дизайнерите пък били повече от съгласни да предложат възможно най-доброто за него и веднага започнали да угаждат на неговите прищевки, като с това давали и милиони да запишат името му в договора.

След това няма какво да разказваме, нямаше човек по света, който да не искаше Air Jordan. Инатът и упорството да се преследва Adidas се отплаща някъде другаде. Какво обаче прави немската компания по това време? И кои са най-големите ѝ фенове? Отговорът се крие в СССР. Официалното становище на СССР е, че не може и не трябва да търгува с прогнилия западен капитализъм, но противно на идеологията, домовете на съветските граждани са пълни със западна техника и се разглеждат като нещо уникално. Каква е ролята на Adidas? Нека започнем от малко по-далече. След края на Втората Световна война ще открием, че фронтът се премества в Олимпийските игри. По това време няма компания, която да не иска да рекламира и да не предостави своите стоки.

Има и логична причина – първо ще открием, че целият свят гледа този спорт и второ – така се прави една от най-добрите възможни реклами. Има само една подробност, по това време активността на СССР е изключително висока. Руснаците пристигат с цял полк атлети и още толкова лекари, които да предоставят необходимите стероиди за по-голяма потентност. След това не трябва да забравяме, че са желана дестинация и по още една причина – това е един огромен и необятен пазар от потенциални клиенти, които могат да променят изцяло финансовото изражение на компанията. Никой не може да каже кога атлетите получават новите си обувки и спортни стоки, но до днес се смята, че най-вероятно през 80-те години се подписва сделката, а и Москва е домакин на спортното събитие.

Това е официалната подробност, по неофициални канали мнозина имат достъп до лъскавите стоки, особено ако са заслужели състезатели. Някои от кадрите в спортния комитет споделят, че през 1979 г. СССР вече е имал партньорството от Adidas и Федералната Немска република. Впрочем сделката е била направена преди почти 20 години. Баскетболният отбор на СССР отива на Олимпийските игри с 46 чифта на Converse. Има и логично обяснение, по това време страната не може да произведе свои собствени стоки, а и няма никакво намерение да се излага пред чужденците. Липсват им материалите, както и технологията за правенето на спортно облекло и единственият вариант е да се насочат към западните империалисти. И след като не трябва да има никакви следи, господата просто крият логото на компанията зад името „Москва“.

През 70-те години сделките са повече от прекрасни, но има един проблем – инвазията в Афганистан успява да подразни много хора от другата страна на завесата. Предстоящите Олимпийски игри се бойкотират и в отговор на действията, около 65 страни бойкотират предстоящото събитие. Западна Германия също е сред тях, а с това и икономическите изгоди на Adidas са прекратени. Това пак е официалната версия. Компанията никога не е пропускала факта да вземе руските рубли, но ако подпише партньорството ще си навлече гнева на феновете по цял свят, следователно трябва да се намери друго решение. Договорът е подписан много по-рано и сега трябва да се изпълни.

Хорст Даслър трябва да търси нов начин за изпълнение на исканията и да заобиколи някои от основните правила. Докато се чуди как ще направи доставката, руснаците също показват някои сериозни изисквания. Те не искат да има никакви лога и имена на компании, защото съобщението към източния блок няма да се приеме толкова нормално. Другото искане към Хорст е да изпрати цялото оборудване за производството на екипите, като на тръгване да го остави в страната, без да има никакви претенции към него. За да има легални мотиви за предприемането на тези действия, страната официално подписва лиценз за производство на Adidas на съветска територия.

За самите германци това не е никакъв проблем, все пак са правили същите маневри с още 19 други страни и това, че ще оставят оборудването, изобщо не ги трогва. Оборудването е перо, но все пак руснаците ще трябва да купуват химикалите, платовете и дори конците от тях, следователно няма загуба, напротив – сделката върви към печалба. Един бърз одит показва, че от големия списък с необходими материали за производство, едва три са налични на тяхната територия.

Моделът „Gazelle“ е известен по цял свят и има няколко разцветки, но трудно бихте могли да го откриете в магазина, защото все пак е стар и Adidas отдавна продължават напред. Една голяма част от пуснатата първа линия се изпраща веднага за съветските атлети, като избраният цвят е синьо. При първата доставка, господата си мислят, че явно това ще е официалната обувка и други цветове не се произвеждат. Основната разлика при съветската версия е, че популярните три линии остават, докато думите Adidas се заменят с Москва. Разумното решение ще позволи въвеждането на една нова традиция в СССР – ходенето с маратонки, кецове и всякакви други обувки.

Преди това никой не е виждал такъв модел в СССР. Пристигналите отбори започват да се разхождат по дънки и маратонки, пресата отразява много сериозно техните действия и следващият моден тренд започва да проправя път на територията на страната. Какво се случва, когато звездите се покажат с един продукт? Отговорът е: дефицит. Дефицит на маратонки в СССР. Опити за производство на дънки и джинси в СССР също се прави, но крайният резултат няма нищо общо с американските, впрочем положението е толкова зле, че отново се говори за тайни договори, но никой не е съгласен да направи точно това. За да не стане същата грешка и със стоката на Adidas, компанията веднага изпраща експерти, които да работят с новите машини и да обучават персонала.

Това, което Миша Уликанин ще разкаже в последствие е как немските експерти са пристигнали и започнали да търсят млади момичета под 23-годишна възраст, по-малки не се допускали, поради простата причина, че те вече може да са научени на нещо друго и именно с тях започва основната работа. След като има кой да покаже и да демонстрира работата на машините, СССР наистина получава качествени маратонки, като по стандарт отговарят много сериозно на немските. Ето тук обаче идва и забавната история. След като са толкова популярни, снимки на някои от специалните части на Афганистан са именно с такива обувки, но с логото „Москва“, при това в Афганистан – дали има по-ясно съобщение? Военните избирали тези обувки на фона на кубинките защото можели да стъпват по тихо, освен това планинският терен бил повече от неприятен за тежки обувки.

Ето защо елитните части веднага започнали да избират маратонки, включително и Спецназ, които са получили разрешение да избират собствена „универсална“ обувка за сражението. В това отношение „Москва“ била незаменима. Ето защо и някои американски журналисти ще напишат в своите материали, че руските специални части са отишли на война с тенис обувки. За да не станат за смях, командирите бързо забранили снимките под кръста. Въпреки това и до днес в мрежата могат да се открият кадри на Adidas-Москва от войната. Трендът става толкова невероятен, че ще открием присъствието на същите обувки във филми, видео игри и още много други. Да не говорим, че дори в Чечня традицията ще продължи. Един забавен факт тук е, че официалната марка приключва своето съществуване през 2011 г. с пълна военна реформа в Русия, когато нови и далеч по-удобни обувки са предложени на войниците.