Историята на Иван и Симеон Недкови и първите чугунени радиатори в България

Запознайте се с изобретателя Иван Цанев Недков – негова е първата в Габрово железарска фабрика като всичко започва от (отново първия) модел на катерна парна машина, който създава.

Българският предприемач се ражда в бедно семейство през 1867 г. в село Писанец, Русе. За да помага за препитанието на семейството, пасе добитъка на заможните чорбаджии, а след като учи едва до 4 клас, местния православен свещеник, също Иван, помага да отиде да изучава черковно пеене. Въпреки че има хубав глас, момчето няма влечение към религията.

Една сутрин, докато Петраки Ганев, собственик на дюкян в Русе, отива на работа, среща изгладнелия, уморен и без един лев в джоба малчуган Недков, който през нощта е бяга от вкъщи. Петраки взима детето под закрилата си, записва го в Морското техническо училище при Дунавската флотилия в града, и го „назначава на работа“ да му помага в свободното си време в дюкяна. Три години по-късно Иван завършва с отличен успех теоретичната част на обучението си и в следващите три е на практика в Дунавската флотилия като машинист и механик по катерите и корабите.

През есента на 1892 г., вече на 25 години, Иван Недков завършва Морското в Русе и получава задача да проектира и създаде парна машина катер заедно с парния котел към нея..

Той изпълнява задачата си чудесно и получава нова задача от окръжния управител и ръководството на училището – да отиде командировка на Първото Пловдивско изложение през 1892 година, където да изложи своята работа. Това начинание също минава чудесно и той е награден със златен медал. Изобретението се прилага в известна степен след Пловдивско изложение – за обучителни цели в Машинното училище във Варна, a dнес то е намира във Военноморски музей в града.

Technische Hochschule

Директорът на вълнено-текстилната фабрика „Иван Калпазанов“ в Габрово забелязва Недков, докато е в Пловдив. Васил Карагьозов, завършил Technische Hochschule, смята младежа за доста способен като е впечатлен от изобретението му. Във фабриката си той има парна машина, доставена от Белгия, и съответно Недков се озовава в Габрово като механик, който да поддържа парните машини, който Карагьозов започва да внася от Кемниц, Саксония, Германия. По-късно Иван отива на специализация в Кемниц.

След като завършва местния техникум, той се връща в родината си през 1904 г. и е назначен за учител в Средното техническо училище в Габрово, вече сериозен производствен център. Две години след това напуска и заедно със собствениците на фабрика „Александър“ създават Машинна фабрика и железолеярна, с която да посрещат търсенето на части за машини (доставките от чужбина по това време са бавни и скъпи).

Леярската работилница „Ив. Недков и Съдружие“ започва през месец февруари 1906 г. като в началото произвежда земеделски сечива. Има липса на кадри в България и затова трябва да се наемат чужденци. Така в леярната попадат немците Мартин и Лудвиг Деег и румънеца Митика Петреску. Докато работят, мъжете обучават и други майстори.

„Иван Недков“АД постепенно с годините се превръща в „първоразредно машинно-железаро-леярско предприятие с 5 комплексно обзаведени отделения: леярно, ковашко, шлосерно, стругарско и пресово.“ Фабриката дори изработва част то собствените си машини и уреди.

На място се произвеждат чугунени плочи до 4 тона, чугунени скари и плочи за печки, стълбове за осветление, тръби и елементи за канализация, парни котли и др. Годишното производство е около 150 тона.

Статуята на Продан Тишков – Чардафон Велики, до Боровския мост в Габрово

Румънецът Митика Петреску отлива и първият бронзов бюст на Чардафон Велики през 1908 г. Моделът е по скулптурата на художниците учители Недялко Каранешев и Стефан Ковачев.

Фабриката бързо се милитаризира през Балканските и Първата световна война като произвежда ръчни гранати.

Предприятието продължава да се развива и през 1939 г. вече разполага със 70 служители. Осем години по-късно обаче е национализирана и машините й са разпределени в други държавни предприятия.

Иван Недков умира през 1936 г. в Габрово. След смъртта му директорския пост поема един от тримата му сина инж. Симеон Недков (другите двама са доц. д-р Никола Недков и инж. Цветан Недков) – той отговаря за финансите, разработване на пазарите и пласмента.

Именно Симеон конструира и произвежда серийно първите чугунени радиатори в България.

Симеон завършва Априловска гимназия, а след като се дипломира специалност Машинно инженерство в Берлин, Германия, през 1924 г., започва работа във фабриката на баща си. Занимава се първоначално с различните аспекти и самото създаване на конструктурския отдел.

Чугунени отоплителни радиатори започват да се произвеждат през 1932 г. като преди това те са се внасяли отвън. Инж. Симеон Недков обаче предлага по-ниската цена и същевременно високото качество, което привлича много клиенти.

Монополистът в Европа на такива радиатори обаче, американската фирма „Интернешънъл“, сваля цената с почти 30%, за да запази търсенето като така радиаторите й стават по-евтини от самия чугун, от който са произведени. Но дъмпингът е успешен и фабриката спира производството.

В личния си живот инж. Симеон Недков се радва на съпруга – Иванка, най-малката дъщеря на Васил Карагьозов.