Горо Масамуне – майсторът на самурайски мечове

Самурайските мечове се смятат за съвършенство на технологията. До днес много учени не могат да приемат спокойно идеята, че след опожаряването на Александрийската библиотека, оригиналните рецепти за производство на това оръжие, са завинаги изгубени.

Според някои учени, тези мечове се произвеждат толкова добре, че дори на атомно ниво създават абсолютна решетка, която гарантира здравина и лекота. И от всички майстори в Япония, можем да открием, че Горо Ньодо Масамуне е легенда в производството. Той живее във време, в което самураите са във възхода си и всеки иска да открие най-добрия майстор на мечове. В историята ще има двама майстори – Масамуне и Мурамаса.

Стига се до там, че Мурамаса е готов да поръча главата на Масамуне. За изненада на Мурамаса, най-добрите самураи в Япония носят мечовете на противника му и точно по тази причина е трудно да се прояви каквато и да било нелегална конкуренция. Масамуне се ражда някъде през 1264 г. в префектура Канагава, Япония – бреговата територия на юг от Токио.

Никой не знае кога е точната дата на този майстор или къде и кога е починал. Още като малък започва да изучава умението за правене на катана под протекцията на учителя Шинтого Кунимитсу. Същият е господар в създаването на катани и бърза да го запознае с Сошу техниката – една от 5-те най-популярни в Япония по времето на стария период между края на 1200 г. и началото на 1300 г.

До днес повечето експерти могат да познаят всеки един от 5-те варианта на катаната. Например мечовете от Кьото са известни с различна структура спрямо тези от Нара, Канагава и Окояма. Масамуне успява да стане майстор в Канагава – седалището на феодалното правителство в периода Камакура – един от много известните в японската история.

Това е време, в което японското изкуство достига особени висоти и шогуната Камакура е известен с феодалното си военно правителство, което държи властта. Масамуне успява да стигне до ранга на майстор на катани и не случайно е уважаван от всеки един самурай в този период. Неговите мечове се различават от всички останали, но и дълго време малцина имат честта да видят как се кове японската стомана.

Първото му голямо откритие е, че може да кове своите катани изцяло от стомана и с това да ги прави много по-здрави и гъвкави. Започва да нагрява метала до високи температури, за да изчисти всички примеси. Високата температура често може да създаде повече проблеми, особено след като мечът може да се счупи.

Решението на този проблем идва с коването на мека и твърда стомана, при това на няколко пласта, за да предпази своето оръжие. Целият процес прави много странни линии от вълни по острието, но резултатът е катана, която може да реже с поглед. Твърдата стомана може да пререже бронята на врага по-лесно, а и самият дизайн и лекота, с която войните успяват да маневрират, докато са на кон, правят това оръжие съвършено.

По това време Масамуне успява да изпревари света, като дори в Европа или отделни части на Азия няма да се открият толкова съвършени оръжия. Самураите на Канагава са толкова впечатлени, че искат още и още. До 1287 г. ще открием, че е само на 23 години и император Фушими ще го обяви за господар на това изкуство.

Освен самурайски мечове, този господар създава и най-различни мечове и кинжали, които също успяват да се справят с времето. Неговото оръжие става синоним за качество в цяла Япония и за него мечтае всеки един член на армията. Не е необходимо много време, преди да се появи и основният противник – Мурамаса. След като в нито един момент не успява да премахне своя основен противник, Мурамаса ще хвърли ръкавицата и ще извика майстора на дуел с мечове.

Това не е традиционната битка до смърт, а съгласие, че изгубилият ще хвърли всички свои мечове в реката. Мурамаса твърдял, че ще победи, защото неговите мечове можели да прережат всичко, до което се докоснат. Един от преминаващите монаси ще наблюдава дуела и унижението на Мурамаса. Според него, мечовете на Масамуне са можели  да режат единствено през листа и ръчки, както и от време на време се използват за риба. От всички произведени мечове, майсторът създава един шедьовър. Неговото име е Хонджо Масамуне. Същият е връчен на генерал, който решава да го кръсти със същото име. Хонджо повежда своите войни в битката за Каванакаджима през 1561 г.

По време на битка с противника, мечът успял да разсече шлемът и части от лицето на две. Противникът успява да нанесе фатален удар и да убие Хонджо. По стара японска традиция, мечът на победения се полага на победителя. До 1939 г. мечът Хонджо Масамуне остава в ръцете на известното японско семейство Токугава, което в последните 250 години управлява Япония. Мечът е символ за шогуната Токугава.

Японското правителство дори го обявява за наследство на страната. По време на Втората Световна война, американската армия иска от всички японски войници тяхното оръжие, включително мечове. Благородниците се вдигат на бунт. За да има мир, Токугава Йемаса решава да даде пример и дава обичания меч през 1945 г. Хонджо Масамуне успява да направи една цяла обиколка на Тихия океан и след това изчезва от хоризонта.

Никой не може да е категоричен дали този меч не е бил претопен или хвърлен за скрап, а може и някой колекционер да го пази. Хонджо се оказва легенда на този господар и до днес Япония се надява да го открие. И до днес има някои мечове на най-големия японски майстор, които се пазят в музеите.

Частни колекционери на Япония успяват да закупят мечове в различни точки на света, може да се открие негов самурайски меч дори в Австрия. В САЩ има един меч в библиотека Трюман и се смята, че той е на около 700 години. Катаната, която е в съвършено състояние, е била подарък за Хари Трюман от генерал Уолтър Крюгер – един от командващите на окупацията в Япония след войната. Крюгер го получава от японско семейство, което иска да се предаде.

Никой не трябва да очаква скоро да се появят такива мечове на изложба. Крадци успяват да разбият библиотеката през 1978 г. и да задъгнат мечове на сума от близо 1 милион долара. И до днес този меч също е изгубен. Масамуне е мъртъв повече от 700 години, но неговият статус продължава да се разглежда и изследва.

През 2014 г. учени откриват един такъв меч и потвърждават, че е бил изгубен преди повече от 150 години. Той носи името Шимазу Масамуне. Бил е подарък на императорското семейство за сватба през 1862 г. След това пътищата му се губят, но накрая се озовава в семейство Кеное – аристократична фамилия, която се опитва да запази всички връзки с Японската империя. След като един колекционер го закупува, бърза да го предаде на националния музей в Кьото.

Мечтата на японците е да успеят да открият легендарния меч Хонджо, който ще запълни колекцията им, но на този етап липсва.