Фредерик Бантинг: Съоткривателят на инсулина, който служи и в двете световни войни

Малко преди 2:00 часа сутринта на 31 октомври 1920 г. Фредерик Бантинг се събужда, след като сънува сън, който ще промени животите на милиони. Той бързо надрасква 25 думи, които се превръщат в основата за създаването на инсулина.

Но докато откритието на Бантинг е в центъра на това, което оставя на света след себе си, той също спасява животи и по време на двете световни войни!

От служба като медик във Франция по време на Първата световна война до провеждане на изследвания за първия g-костюм за пилоти през Втората световна война, военната служба на Бантинг говори за неговата безкористна природа.

Битката при Камбре (1918 г.)

Ранен живот и работа – Първа световна война

Фредерик Грант Бантинг е роден на 14 ноември 1891 г. в Алистън, Онтарио, Канада. През 1914 г. той два пъти се опитва да се запише на служба в чужбина, но и двата пъти му е отказано поради лошото му зрение. Най-накрая обаче му разрешават, година по-късно, поради нарастващата нужда от лекари на фронта.

След като прекарва лятното обучение, се завръща в цивилната учебна система и преминава програмата в Университета в Торонто. След като получава медицинска степен през 1916 г., той се присъединява към канадския медицински армейски корпус.

Бантинг е ранен по време на Битката при Камбре, но въпреки нараняванията си, той прекарва 16 часа в грижи за други ранени войници, докато друг лекар не му нарежда да спре. За своите действия е награден с Военен кръст, второто най-високо отличие в Британската империя.

С Чарлз Бест, 1924 г.

Откриването на инсулина

Фредерик Бантинг се премества в Лондон, Онтарио, купува първия си дом и отваря частна медицинска практика. Изпитва обаче затруднения да свърже двата края и приема работа като професор в Университета на Западно Онтарио, където преподава антропология и ортопедия. Допълнително изнася лекции по фармакология в университета в Торонто от 1921 до 1922 г.

Една октомврийска вечер, докато се подготвя за един от часовете си, Бантинг чете за панкреаса. Няколко часа по-късно той се събужда с идея, която ще доведе до откриването на инсулин.

Той привлича помощта на лекарите Джон Маклеод, Джеймс Колип и Чарлз Бест, за да проучи хипотезата си, а след успешното изолиране и идентифициране на инсулина започват и клиничните изпитания.

Един пациент на Бантинг, четиригодишно момче на име Теди Райдър, приема лечението за диабета си след две години след строга гладна диета – и след като получава инсулин, той най-накрая успява да заживее нормален живот. По-късно Теди пише на Бантинг: „Сега съм дебело момче и се чувствам добре. Мога да се катеря по дърветата.“

Райдър е само едно от безбройните деца, чийто живот е променен завинаги от инсулин.

През 1923 г. Бантинг и неговият екип от изследователи са удостоени с Нобелова награда по физиология и медицина за работата си. И до днес той остава най-младият човек, който получава Нобелова награда за наука – само на 32 години. През 1934 г. пък е посветен в рицар от крал Джордж V и получава титлата „сър“.

Уилбър Франкс

Пионерът по време на Втората световна война

В първите дни на Втората световна война Фредерик Бантинг се интересува от медицински изследвания, които могат да бъдат приложени във войната. Той е повишен в ранг майор и става главен медицински специалист по връзката на Канада с британски учени, помагайки за разработването на нови медицински технологии.

Поради изследванията му канадското правителство му забранява да служи на фронтовата линия.

През 1940 г. се провеждат първите тестове на костюма за летци Франкс. Той е кръстен на д-р Уилбър Франкс, един от хората, на които Бантинг е ментор. Костюмът е насочен към решаване на проблема с припадането на пилотите при извършване на остри маневри и резки спускани, когато те изпитват многократно земното ускорение, и осигурява основната рамка за съвременните g-костюми.

Бантинг също тества изследванията и върху себе си, като веднъж дори умишлено се изгаря с иприт, за да проучи как да противодейства на ефектите му. Той изтъква опасенията си относно биологични и химически атаки пред британския кабинет, което в крайна сметка довежда до създаването на Микробиологичното изследователско учреждение.

През февруари 1941 г. Бантинг планира да лети от Нюфаундленд, Канада до Обединеното кралство, за да продължи изследванията си като главен медицински специалист. Той се качва на бомбардировач Хъдсън, но скоро след излитането масленият охладител се поврежда, което води до отказ на радиото на самолета и двата двигателя. Пилотът се опитва да кацне, но самолетът закача няколко дървета и „пада само на метри от безопасно място за кацане“.

От четиримата на борда на бомбардировача двама загиват при удара. Докато пилотът и Бантинг оцеляват, лекарят, ранен и объркан, се отдалечава от останките и умира от излагане на природните елементи, преди помощта да пристигне. Той е само на 49 години.

Наследството на Фредерик Бантинг

Фредерик Бантинг, разбира се, продължава да живее чрез своите изследвания. Днес само в САЩ 37,3 милиона души имат диабет – около един на всеки десет. Без инсулин техните животи биха били значително по-кратки. Така 100 години след откриването си инсулинът остава едно от най-ефективните лечения за диабет.

В Националния исторически обект Бантинг Хаус в Лондон, Онтарио, ден и нощ гори Пламъкът на надеждата: за първи път запален от кралицата-майка през 1989 г., той стои като символ на надеждата, че ще бъде намерен лек за диабета – и тогава пламъкът ще бъде загасен.