Спортни хроники: Звяр на вратата на любимия клуб и същевременно лидер на ултрасите – Артур Боруц доказва, че е възможно
Да си сред лидерите на агитката на своя любим клуб е нещо специално. А когато същевременно си футболист на този отбор, статутът ти на легенда е гарантиран. Но възможно ли е да се съчетават двете неща? Питайте вратаря Артур Боруц, който знае какво е да си сред ултрасите на полски клуб, където крайните фракции са истински страшилища.
Случва се Боруц да влиза в сектора с ултрасите на Легия Варшава и да разпява публиката сред гора от татуирани ръце и искрящи погледи, каквито могат да бъдат видени единствено на голям мач.
Но основната му роля в клуба все още е друга – да пази вратата му. Скоро Боруц ще навърши 42 години, но остава основна фигура в шампиона на Полша. Който някога го е гледал, знае, че той пази като лъв. Но по-невероятното е, че играчът се завърна в големия футбол след повече от година и половина прекъсване.
Често през годините Боруц показваше, че при него няма ясно обособена граница между запалянковщината и футбола като работа, с която си изкарва парите.
Роден е на стотина километра от Варшава, а по спорта го запалва баща му Владислав, бивш хокеист. Записва се да тренира футбол в местния Погон още във 2-3 клас. Артур, който превъзхожда физически повечето си връстници, първоначално играе като централен нападател, но един от треньорите в клуба осъзнава, че мястото му е на вратата. Едва на 16 Артур пробива до мъжкия отбор на Погон в третия ешелон. Почти веднага пристигат и първите повиквателни за юношеските национални отбори, а скоро влиза и в полезрението на грандовете.
През 1998 г. Легия се убеждава на живо в качествата му по време на приятелски мач между тима и юношеския национален отбор на Полша. 18-годишният тогава вратар се представя толкова добре, че го канят на проби. Тръгва с тима на предсезонна подготовка в Сицилия и си печели договор. Първите му години във варшавския колос обаче са трудни и седи на резервната скамейка заради по-опитните вратари в клуба.
Изпратен е да трупа опит под наем, а шансът му се отваря след контузия на българина Радостин Станев.
В дебюта си Боруц влиза като резерва, но в последните минути на срещата с Погон Шчечин допуска два гола. Отново е върнат на пейката, но след месеци упорита работа показва на скептиците, че притежава много талант. Авторитетът му в съблекалнята и сред феновете расте, а през пролетта на 2004-та му е поверена дузпа в дербито с Видзев, която превръща в гол. В пристъп на луда радост изтръгва флагчето на корнера и отива да празнува пред сектора с ултрасите.
Няколко месеца преди това Артур Боруц дебютира и в представителния тим на Полша, заменяйки Йежи Дудек в мач срещу Ирландия. Само на 24, национал и с отлична физика и рефлекс – много от големите клубове на континента настройват радара си към него. Най-решителни са от ръководството на шотландския Селтик. „Детелините“ взимат Боруц под наем през 2005 г. с право на първи избор за купуването на футболиста. Само след три месеца в Глазгоу подписва постоянен договор за 3,5 години срещу 1,5 млн. евро в хазната на Легия.
В следващите няколко години Боруц се превръща в безалтернативен първи избор за вратата на тима, а за феновете – в идол и легенда.
Това се дължи и на скандалното му поведение в дербитата с Рейнджърс. Нали вече споменахме какво означава фенщината за Артур? През април 2006 г. Дербито на Шотландия завършва с две нули, а след последния съдийски сигнал в агитката на Джърс прехвърчат искри. Десетки се опитват да нахлуят на терена, вбесени от нещо. Трябва да се намеси полицията. По-късно става ясна и причината. Полякът размахва два пръста под носа на привържениците на врага – жеста на Чърчил (V for Victory), който с длан, обърната към лицето на правещия го, е доста обиден по британските стадиони, а и като цяло на Острова. На всичко отгоре Боруц „покръства“ трибуната със „сините“. Знаете – католици срещу протестанти.
И ако обществеността бързо забравя за двата пръста на Чърчил към вражеските фенове, то религиозното своеволие на Артур разпалва война и дори започва процес. В отговор Ватикана остро критикува шотландското правосъдие и пита: „Как е възможно най-разпространеният религиозен жест да е престъпление?“. В показанията си пред съда Боруц твърди, че е прекръстил сам себе си, а не е искал да провокира феновете. Това едва ли е вярно, но все пак в случая му се разминава с предупреждение, че при нов гаф ще последва голяма санкция.
На следващото дерби Артур излиза на терена и се прекръства пред камерите, а не под носа на почитателите на Рейнджърс, които дълго го освиркват.
През същия този декември 2006-а той е избран за футболист на месеца във Висшата лига на Шотландия – едва петият път в историята, в който наградата се получава от вратар. В края на сезона Боруц е сред номинираните за Играч на сезона.
В националния отбор също всичко върви по план и той участва на Мондиал 2006 като титуляр на “Дружина полска” пред Лукаш Фабиански и Томаш Кушчак. Дудек, който година по-рано е герой за Ливърпул в луд финал в Шампионската лига, изобщо не се добира до състава на националния отбор.
Въпреки страхотния успех в Шотландия, Боруц нито за миг не прекъсва връзката си с Легия. По време на мачовете на Селтик многократно показва известния жест на феновете на варшавския тим – буквата „L“ с показалец и палец. На 18 април 2007-а, когато е в родината си, гледа в сектора с ултрасите срещата с Висла Плок, покачен на оградата.
Няколко седмици по-късно отново се разгаря конфронтацията му със запалянковците на Рейнджърс. Полякът влудява „Айброкс“, след като излиза на терена със знаме с емблемата на Селтик, на което пише „Champions“. Получава ново предупреждение от Футболната асоциация. Но то не го стряска особено и в есенното дерби за пореден път взривява обстановката в Глазгоу, след като не поздравява нито един от съперниците след последния съдийски сигнал.
„След двубоя усетих болки в пръстите и се притеснявах да не съм скъсал мускулни влакна. А и ако трябва да съм честен, не се ръкувам с хора, които не са ми приятни. Така или иначе, няма да прекарам Коледа с нито един от тях, така че не се чувствам виновен от постъпката си. Не харесвам играчите на Рейнджърс и футбола, който играят. Особено Бари Фъргюсън. През целия мач ни ритаха и блъскаха като ръгбисти. Това не беше футболен мач“, отсича Боруц.
През пролетта на 2008-а „синята“ част на Глазгоу отново иска да го линчува. Англиканите негодуват заради тениска с образа на покойния Йоан Павел II и надпис „Бог да благослови папата“. Артур е щастлив във футбола, но в личен план животът му започва да буксува.
Жена му иска развод, а той все по-често започва да посяга към чашката. Селтик го глобява с 50 хиляди паунда за употреба на алкохол по време на подготовка в Холандия, а Боруц се замесва в пиянски скандал и в националния отбор. Заедно с Дариуш Дудка и Радослав Маевски са изгонени за нарушаване на режима след приятелски двубой срещу Украйна. Тримата напускат киевския хотел, в който са настанени поляците, и отиват в известно заведение, в което „по случайност“ са се събрали хулигани на Легия от групировката „Teddy Boys 95“, пристигнали за мача. Вратарят не играе срещу украинците, но не отрича вината си за самоотлъчката и се извинява публично.
Алкохолът, цигарите (Боруц никога не е криел, че е пушач), психологическите проблеми и потъпкването на режима не вещаят нищо добро за всеки футболист. В случая на поляка той качва 15 килограма. Грешките му на терена зачестяват и започва да губи доверието на мениджъра на Селтик Тони Моубрей.
След още две противоречиви години Боруц напуска Глазгоу, за да се присъедини към италианския Фиорентина.
Във Флоренция обаче титуляр е опитният Себастиан Фрей и Боруц сяда на пейката. Но както и в Легия, часът на Артур настъпва след контузия на основния му конкурент. Французинът къса връзки на тренировка и е аут за шест месеца. Полякът използва шанса си по най-добрия начин и когато Фрей се възстановява, е продаден на Дженоа. Боруц играе през целия следващ сезон за „виолетовите“, но вече е на 32 и ръководството на клуба решава да налага младия Нето. Договорът на Артур не е подновен и в продължение на няколко месеца той е без клуб.
Едва през септември 2012-та се присъединява към Саутхемптън, но първоначално този трансфер изглежда като пълна катастрофа. Той е едва третият избор на мениджъра Найджъл Адкинс, който разполага с Келвин Дейвис и Пауло Газанига. Артур често не попада дори в групата за мачовете от Висшата лига. Едва през декември започва да се появява на резервната скамейка, но от януари 2013-та става титуляр. Прекарва две сравнително успешни години при „светците“ и даже влиза в Книгата с рекордите на Гинес, макар и не като герой – допуска прочутото попадение на вратаря на Стоук Сити Асмир Бегович от 91 метра още в 13-тата секунда на мача.
И с фланелката на Саутхемптън полякът не пропуска да се конфронтира с противниковите фенове. След „светците“ Артур остава на Южния бряг и става играч на Борнемут, който е в Чемпиъншип. В половината от първите си 19 мача полякът записва сухи мрежи и в края на сезона „черешките“ за първи път в 115-годишната си история стигат до Висшата лига. Успява да спечели сърцата и на феновете на „Виталити Стейдиъм“, които го избират за номер 1 в отбора през 2017-а. В същата година Боруц изигра и последния си мач за националния отбор на Полша, а в двубоя срещу Уругвай феновете на Легия издигнаха транспарант: „Артур Боруц, за нас ти си легенда!“.
Раздялата му с Борнемут не се получи толкова топла и постепенно той загуби титулярното си място за сметка на младия талант Аарън Рамсдейл.
Съдбата обаче поднесе на Артур Боруц нещо друго. Любимата Легия се падна с омразния му Рейнджърс и той не можеше да пропусне този шанс. Облече суичъра „Old School“ и застана на първите редове в гостуващата агитка, която издигна хореография с лика на папата и направи такова пирошоу, че димът над „Айброкс“ сигурно не се разстлал и до днес.
В крайна сметка Борнемут изпадна след ожесточена битка с Уотфорд и Астън Вила, след което Боруц си тръгна от Острова. И изглеждаше, че с това приключва кариерата му. Но след година и половина извън играта, Легия го потърси за помощ и той не можеше да откаже на клуба на сърцето си, дори и прехвърлил 40-те. Под знамената на клуба, но не в сектора с ултрасите, го призова треньорът на вратарите Кжищоф Довган – същият този, който му подаде ръка и преди 20-ина години, когато Окука го бе отписал.
„Фен съм на Легия от детството и ще остана такъв до сетния си дъх. Сбъдвам мечтите си, както когато се кача на вишката с мегафона, така и когато съм сред останалите фенове и подкрепям отбора с тях“, обобщава Боруц.
„С цялото ми уважение към феновете на други отбори, нашият сектор е уникален. В него изпитваш невероятното чувство да си част от огромна агитка, която създава неповторима атмосфера през всичките 90 минути“.
