Спортни хроники: „Умря в ръцете на любимата“: Нелепият край на Божествения Петер

В средата на 90-те години на миналия век Петър Дубовски е една от звездите на словашкия футбол. Той е всеобщ любимец, а феновете му измислят прякори като Божествения Петър, Словашката стрела и Златната „десетка“. Всички му предричат дълга и успешна кариера, но тя приключва едва на 28. Но краят на футболния му път е по-малкото зло. В нелеп инцидент край водопад Петер губи живота си.

В бивша Чехословакия Чехия винаги се е смятала за „по-така“ във футбола, а и в спорта като цяло. Затова в Братислава се грижат като писано яйце за таланта Дубовски. Той заблестява още като юноша, а едва прехвърлил 20-те вече има солидна визитка с над 50 попадения за гранда Слован. На 21 Стрелата е двукратен голмайстор, шампион на Чехословакия и футболист на годината.
Петер прекарва четири златни години в Слован и е забелязан от Реал Мадрид. Превръща се в първия и засега единствен словак, носил екипа на „кралете“.

В онзи отбор на Реал блестят имена като тези на Михаел Лаудруп, Роберт Просинечки, Иван Саморано, Емилио Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Фернандо Йеро, Мануел Санчис…
Началото е трудно, докато свикне в големия Мадрид. Не говори и езика. Но знае универсалния език на футбола, което му е достатъчно.

През първия си сезон на „Сантяго Бернабеу“ нападателят изиграва 26 мача, но след пристигането на Хорхе Валдано сяда на пейката. До голяма степен това се дължи и на изгряването на звездата на местното дете-чудо – 17-годишния Раул Гонсалес.
Дубовски страда и контузии. Заради тях губи част от бързината си, което го принуждава се върне малко по-назад и да играе като втори нападател или като „десетка“.
Така се стигна до трансфера му в Реал Овиедо, за който играе в продължение на пет години. Записва 114 мача и 18 гола. Най-добрият му сезон е 1995/96 – дебютния му, в който се разписва седем пъти в 31 мача, помагайки на астурийците да завършат на 14-ата позиция.

За националния отбор на Чехословакия Дубовски дебютира на 19, след което записва още 13 мача и два гола преди разделянето на Чехия и Словакия. Остава да се състезава за вече независима Словакия, превръщайки се в топ реализатора на страната с 12 попадения, преди рекордът му да бъде подобрен от Шилард Немет.
В края на май 2000 г., след като за пореден път помага на Овиедо да се спаси от изпадане, Петер изиграва последният мач за своята страна – равенството 1:1 срещу Русия в контрола.

По време на лятната пауза Петер заминава за Тайланд с приятелката си – Аурелия (ученическата му любов), с брат си и сестра ѝ. Четиримата отиват на почивка на остров Кох Самуи, където се случва трагедията.
Времето във фаталния ден не е подходящо за плаж, затова четиримата решават да се разходят из острова и се озовават пред красив водопад.
„Петер искаше да снима гледката, но се подхлъзна и падна. Каза, че най-много го боли стомахът, а ние дори не подозирахме, че има огромен вътрешен кръвоизлив в главата, който щеше да коства живота му няколко часа по-късно“, споделя Аурелия.

Падането е от височина 20 метра. Според медицинския доклад Дубовски е имал множество вътрешни разкъсвания в областта на корема, както и няколко счупени ребра. Часовете между инцидента и пристигането му в болницата са били критични и са решили съдбата му, допълва лекарят, който го приема.
„Водопадът, от който падна, се намира в изключително трудно достъпен район. Хеликоптерът не успя да кацне заради многото дървата и гъстата растителност“, споделя още Аурелия.

Линейката не успява да стигне точно до мястото заради трудния терен. На практика Петер умира в ръцете на любимата си.
След като се прибира в Овиедо сред вещите на футболиста приятелката му намира пръстен. Възнамерявал е да ѝ предложи брак
„Все още е у мен и ще го пазя винаги“, казва тя.