Спортни хроники: Култовият руски рефер, който носеше оръжие и скачаше да бие играчите

Михаил Веселовски определено не е обикновен футболен съдия. 

През кариерата си като професионален рефер, той е част и от ФСБ (Федералната служба за сигурност), а за мачовете пристига с пистолет на колана. Веднъж даже демонстрира бойните си умения на терена срещу футболист на домакините.

Миша Веселовски се превръща в култова фигура в руския футбол, макар че пътят му в играта започва по случайност.

През 1983 г. на стар стадион близо до казармата във Волгоград, където служи, се играе мач между войници, а той като „старо куче“ е ангажиран да бъде арбитър, въпреки че правилата не са му много ясни.

Изкарва обаче напечения армейски двубой авторитетно, а след него на стадиона трябва да се играе среща от областното първенство. Съдията Иван Меркулов, който трябва да го ръководи, е погледал малко от предишния спектакъл и се обръща към Веселовски: „Младеж, не искаш ли да станеш рефер на по-високо ниво?“. За редовия служител на ФСБ предложението изглежда примамливо.

Скоро Веселовски започва да се изявява като асистент, а на 6 октомври 1990 г. прави дебют като главен съдия в мача от долните дивизии Ока (Коломна) – Сатурн, който завършва 1:1.

Пътят му до елита е дълъг и продължава повече от десетилетие. Стига до Висшата лига чак през 2001-ва.

„Пречеха ми огромната конкуренция и липсата на връзки. Едно време беше безумно трудно за младите съдии да пробият в елита. Днес вече е много по-различно“, отчита Миша.

Да направи кариера в съдийството му помага и фактът, че във ФСБ има кой да го покрие. Бойните му другари се гордеят с него и винаги се намира кой да му вземе смяната, когато има наряд във футбола.

„Случваше се шефовете да се появят, а мен да ме няма. Веднъж дори ме порицаха и бях на крачка от уволнението. За щастие, не се стигна дотам“, разказва той.

Веселовски е спасен и от това, че командваната от него рота е една от най-атлетичните в поделението. Във всички армейски състезания войниците му неизменно са или победители, или подгласници.

Миша не крие, че принадлежността му към ФСБ доста му е помагала във футбола. Но не за придвижването му нагоре в йерархията, а при отношенията с ръководствата на клубовете и футболистите.

Замислете се колко са лудите, които да скачат на служител на Федералната служба за сигурност? Но все пак има и изключения. На мач в Махачкала неизвестен се приближава до Веселовски и му опира пистолет, след което му нарежда: „Ако не ни свириш три дузпи, няма да си тръгнеш жив“. Наоколо няма нито един милиционер, а Веселовски, гледайки дулото на пистолета “Макаров”, спокойно отговаря: „По-добре стреляй сега. Защото ако има пет дузпи, ще ги дам и петте. Но ако няма нито една, няма да свиря нито една.“

В крайна сметка реферът не отсъжда нито един удар от бялата точка и си тръгва по живо, по здраво. Инцидентът в Махачкала обаче му е като обица на ухото и Веселовски започва да си носи пистолет за мачовете. „За всеки случай“, усмихва се той и казва, че колегите му го наричали „съдията със служебния патлак“.

В кариерата си Миша Веселовски има и друг забавен инцидент – също във втория ешелон.

След мач в Тула местните вестници съобщават, че реферът е нокаутирал налетял му с юмруци футболист с един удар в челюстта.

„Не беше съвсем така – спомня си бившият съдия. – Дадох една чиста дузпа за гостите, след което ми налетяха куп играчи от домакините. Един от тях, с изкривено от злоба лице, замахна с ръка, за да ме фрасне, а аз нямах друг избор, освен да се защитя. Само че не го ударих. Просто се наведох и му направих подсечка. Съотборниците му незабавно го издърпаха и повече протести срещу мен в този мач нямаше.“

Всичко се развива толкова бързо, че делегатът на срещата дори не успява да види инцидента и да го запише в доклада си.

Миша разказва и за отношението на запалянковците към него. По време на кариерата си е авторитетна личност, но въпреки това хиляди пъти е чувал по свой адрес: „Съдията, съдията, съдията …“ (популярното скандиране за арбитъра с нетрадиционна сексуална ориентация).

„Важно е да не се поддаваш и да не започнеш да си го изкарваш на футболистите. Те не са виновни, че имат такива фенове. Но знаете ли какво? За мен в съдийството най-добрата похвала не беше високата оценка на делегата. А това след последния сигнал треньорът на загубилия отбор да дойде до мен и да ми каже: „Миша, благодаря ти, добра работа. Нямаме оплаквания.“ Жалко е, че после на пресконференциите някои говорят, че съдията ги е „заклал“ и „момчетата плачат в съблекалнята“. Ясно е, че по този начин треньорите се оправдават пред президентите.“

Звучи ли ви познато?

А Веселовски има доста смели прояви в съдийската си кариера. Като мача Шинник – Амкар през 2006-а, когато в един студен априлски ден отменя три гола на тима от Ярославъл и срещата завършва 0:0.

Няколко месеца по-късно той слага край на кариерата си с дербито на столицата от 29-ия кръг Динамо – Торпедо, негов 57-и мач в елита. Близо е до навършването на 48 и е време за пенсия. Но Миша е наследен от сина си Олег, с когото успяват да работят заедно в три мача от Висшата лига – той като главен, синът му като страничен.

Сега Веселовски-старши вече е делегат и се изявява като такъв от 2017-а. Твърди, че вече не носи пистолет, но кой знае…