Спортни хроники: Как един милионерски син изобрети дузпите, а предложението му беше наречено „смъртна присъда за футбола“

През 1932 г. в местен вестник в ирландския град Милфорд се появява некролог, разказващ за живота на уважаван местен бизнесмен, брилянтен учен и, не на последно място, изтъкнат спортист.

Такива некролози са нещо обичайно за онези години, но конкретният случай е специален: некрологът разказва как починалият сър Уилям Маккръм е създател на едно от най-важните футболни правила – 11-метровия наказателен удар, известен като дузпа и въведен за пръв път през 1891 г.

В първите години на футболната игра, в мачовете няма съдии и всички спорни ситуации се решават от двамата капитани, които имат задължението даже да раздават наказания на съотборниците си. 

Тогава футболът се играе изцяло от джентълмени и всички се опитват да се държат подобаващо, тъй като иначе съществува възможност повече да не бъдат повикани да играят.

С увеличаването на отборите и с появата на състезателен характер се стига до решението всеки отбор да има свой съдия. В началото реферите разрешават само ситуации, за които играчите се обръщат към тях, но през 70-те години на XIX век получават правото сами да отсъждат нарушения и да гонят футболисти за системно нарушаване на правилата.

Впоследствие навлиза истинската съдийска фигура. Съдията има задачата да стои извън терена и да следи за спазването на правилата и засичането на игровото време.

Едно от големите изпитания пред съдиите е да решават дали да зачетат гол, ако някой от полевите футболисти играе с ръка, за да предотврати попадение във вратата си. През 80-те феновете на Стоук Сити имат сериозни претенции в четвъртфинален двубой от ФА Къп, защото победата им е отнета именно заради ненаказана игра с ръка в наказателното поле. Тогава вече е ясно, че това правило има нужда от промяна.

Уилям Маккръм е единствен син на милионер, а баща му управлява бизнес с памук. Самият Уилям обаче няма интерес към семейния бизнес и вместо това е луд по футбола – изявява се като вратар на Милфорд Евертън, макар и неособено успешно.

Не съществуват безспорни данни какви са футболните качества на Маккръм, но в историята остава статистиката на неговия тим в първия сезон от ирландската лига: 0 точки, 10 отбелязани и 62 допуснати гола.

Тъй като е на вратата, Уилям има възможност да следи отблизо всякакви мръсни номера, до които останалите прибягват в наказателното поле и които според него нарушават чистотата на спорта. 

Всъщност непозволената игра с ръка е само малка част от проблема. Защитниците са готови на всичко и често ритат с коляно в корема противниците при скачане за висока топка, прибягват и до щипане, дърпане и блъскане.

Според Маккръм веруюто „победа на всяка цена“ е основен враг на футбола, затова през 1890 г. той се обръща към Футболната асоциация на Ирландия с предложение да бъде въведен наказателен удар от 12 ярда (11 метра).

Идеята обаче е публично заклеймена от членове на Федерацията, от пресата и от играчите. Надделява мнението, че честността на футболистите е достатъчна и допълнителни правила не са необходими. 

Част от коментаторите дори наричат предложението „смъртна присъда“ за футбола (както, впрочем, и до днес биват определяни всякакви промени в правилата на любимата игра).

На Федерацията звучи немислимо джентълмен да си позволи да удари или умишлено да нарани свой противник по време на мач, заради което предложението не се приема. То обаче не се отхвърля напълно, а просто дискусиите са отложени за следващата година.

Изненадващият обрат настъпва на 2 юни 1891 г., когато предложението бива единодушно прието. Така се ражда прочутото Правило 13, което звучи по следния начин:

„Ако играч умишлено препъне, задържи противник или играе с ръка в радиус от 12 ярда от собствената си голлиния, съдията трябва да отсъди наказателен удар в полза на противника, който трябва да бъде изпълнен от всяка точка в радиус от 12 ярда от голлинията според следните условия: всички футболисти, с изключение на изпълнителя на наказателния удар и вратаря, трябва да бъдат на разстояние от поне шест ярда.“

В българския език терминът „дузпа“ идва от френското „douze pas“, което буквално означава „12 крачки“ и се произнася именно „дуз па“. У нас футболът е пренесен от френскоговорящи швейцарци, затова и до днес наричаме дузпата по този начин. 12 крачки се равняват на 12 ярда, а те пък в метри са точно 10 метра и 97 сантиметра.

След въвеждането на наказателния удар следват още промени в правилника, свързани с дузпата. През 1902 г. се появяват очертанията на наказателното поле и конкретната точка, от която да се изпълнява ударът.

По-късно се регламентира и позицията на вратаря, който е длъжен да стои на голлинията при изпълнението, а разстоянието от топката, което трябва да спазват останалите футболисти, се увеличава от 6 на 10 ярда (9 метра и 15 сантиметра) – както при всеки пряк свободен удар.

Едва през 2019 г. настъпи нова промяна и вратарите получиха правото вече не само да се движат по голлинията, но и да могат да излизат с единия крак пред нея. 

Преди това и двата им крака трябваше да са на линията при изпълнението.