Спортни хроники: Истинският наследник на Марадона и един недооценен гений на Аржентина

Той не беше перфектен, но повечето от най-обичаните футболисти не са такива. Те са обичани, защото са същинско олицетворение на нещо със специална стойност за феновете. А Хуан Роман Рикелме олицетворяваше до съвършенство значението на това да бъдеш истинска „десетка“ във футбола.

Аржентина от дълго време бе в очакване на своя нов №10 – позиция, която има специална стойност в историята на „албиселесте“. Там плеймейкърът се нарича още Enganche, а позицията се уважава повече от където и да е другаде. И публиката очаква много.

Диего Марадона бе архетипът на “десетката” за националния отбор. След него започнаха да се редят кандидати за наследник: Марсело Гаярдо, Ариел Ортега, Андрес Д’Алесандро. Всеки бе натоварен с етикета „новия Марадона“ преди появата на Лионел Меси, който узурпира тази позиция.

Рикелме бе някъде по средата на този период, засенчвайки идола от детството на Меси – Пабло Аймар, който също бе сред сочените наследници на Дон Диего. Може би най-точният пример за футболен №10, с неподражаемия си стил и кадифено докосване, Рикелме екзалтираше едни и вбесяваше други.

Аржентинецът бе майстор на това да намира празните пространства и почти невъзможните ъгли, „отключваше“ защити и се подиграваше на противниците си по онзи романтичен начин, който вече липсва в модерния футбол. Днес е помнен като една от големите фигури от времената, в които играта бе една идея по-бавна и не толкова физическа.

Както Марадона, така и Рикелме премина от Архентинос Хуниорс в Барселона, като преди това изкара период и в Бока Хуниорс. А краят на кариерата на единия се превърна в началото на тази за другия.

На 25 октомври 1997-а вече залязващата звезда излезе на голямата сцена за един последен път. Под бурните овации на публиката Марадона бе заменен на почивката по време на Суперкласикото срещу големия враг Ривър Плейт. На негово място на терена се появи 19-годишният Рикелме, който помогна на Бока да обърне резултата и да стигне до победа с 2:1.

Рикелме игра цели седем години на „Бонбонера“, в които Бока спечели шест големи трофея, включително и поредни триумфи за Копа Либертадорес.

След почти 200 мача, 44 гола и безброй асистенции, пируети и извеждащи пасове, Рикелме премина в Барселона. През 2002-ра каталунците платиха за него 10 милиона евро.

Но по онова време вече дори в тактически изисканото испанско първенство бе нужно нещо повече от техника. Изискваха се много повече физически заложби, издръжливост и бързина при отиграването на топката.

На „Камп Ноу“ Рикелме бе третиран като натрапник, като футболист, който няма нужните качества, за да се наложи в състава. Междувременно треньорът Луис ван Гаал се оплака, че не го е искал и от клуба са купили аржентинеца без да се консултират с него.

Рикелме играеше рядко, а когато го правеше, бе пращан на крилото, където талантът му биваше погубен. Аржентинецът бе факир като “десетка”, но нямаше нужната бързина, за да действа по крилото.

След като стана ясно, че няма да му се получи в Барселона, Рикелме намери своя нов дом на изключително любопитно място. Аржентинецът беше отдаден под наем във Виляреал, който влезе в елита за първи път през 1998-а.

В малкото градче на брега на Средиземно море Рикелме преоткри любовта си към футбола, а във Виляреал решиха да построят целия отбор около него. В следващите четири години той щеше да се превърне в най-важната фигура за „жълтата подводница“ и за успехите на тима не само в Испания, но и в Европа.

В първия сезон на Рикелме Виляреал завърши на осмо място, а само година по-късно записа рекордно високо класиране, финиширайки на трето място през кампания 2004/05.

Маркос Сена се грижеше за дефанзивните действия зад него, а Рикелме беше свободен да прави каквото знае с топката, захранвайки с голови пасове Диего Форлан, който дори успя да спечели „Златната обувка“ след отбелязани 25 гола с жълтата фланелка.

Рикелме добави 15 в същата кампания, а през следващата Виляреал достигна до полуфиналите в Шампионската лига. Аржентинецът бе двигателят на този европейски рейд, но и именно той бе човекът, който закопа тима в най-важния момент.

Арсенал бе спечелил първия двубой с 1:0. В 88-ата минута на реванша на „Ел Мадригал“ нулите на светлинното табло не бяха мръднали. Рикелме получи шанс да изравни общия резултат от дузпа. Хладнокръвието обаче го бе напуснало, аржентинецът би леко и в средата, което позволи на Йенс Леман да спаси.

Така „артилеристите“ удържаха равенството и се класираха за финала, където загубиха от бившия тим на Рикелме – Барселона.

На международната сцена халфът бе прокуден за кратко от националния отбор, преди да се превърне в най-важния човек в състава на Хосе Пекерман за Мондиал 2006.

Аржентина започна турнира с победа с 2:1 над Кот д’Ивоар, като Рикелме даде паса и за двата гола, след което разби Сърбия и Черна гора с 6:0, а плеймейкърът отново изигра невероятен мач.

На четвъртфиналите „албиселесте“ се изправи срещу домакина Германия. Аржентина бе сред фаворитите за титлата и всичко тръгна по план, когато Даниел Аяла откри резултата, след като засече центриране от корнер на Рикелме в началото на втората част.

Рикелме бе във вихъра си и диктуваше темпото на игра на терена. Но всичко се промени, когато Пекерман реши да го извади от игра и по този начин предаде инициативата на противника. Осем минути по-късно Бундестимът изравни, след което спечели и при дузпите.

Рикелме се опита да напусне националния отбор, но бе убеден да се върне и отново бе най-бляскавият футболист на Аржентина по пътя към финала на Копа Америка следващата година.

Впоследствие обаче настъпи неразбирателство между него и спуснатия в ход на отчаяние нов селекционер в лицето на Диего Марадона. Рикелме отново се отказа, като изтъкна като причина за това караниците с легендарната “десетка”.

„Не мислим по един и същи начин и нямаме едни и същи морални ценности. Не можем да работим заедно“, каза тогава Рикелме.

Марадона се опита да промени мнението му, но Рикелме бе непреклонен. Аржентина още веднъж отпадна на четвъртфиналите на Световното първенство през, но този път бе унижена от Германия с 0:4. А Рикелме приключи кариерата си с 48 мача за националния отбор, последният от които дойде през 2008 г.

Не за първи път в кариерата си плеймейкърът влезе в остър сблъсък с ръководството, което доведе до завръщането му в Бока Хуниорс и раздялата със специалния за него Виляреал.

Първоначално аржентинецът бе пратен в Бока под наем, а няколко месеца по-късно остана в родината си за постоянно. Европейската епопея на Рикелме достигна своя край.

В последните си активни години техничарят се превърна в герой за отбора, който подкрепя още от дете, преди да се прибере в родния Архентинос Хуниорс за едно последно краткотрайно сбогом.

Плеймейкърът се отказа през 2015-а, но не и преди да помогне на Архентинос да се завърне в елита. С великолепната му кариера бе свършено.

Той не само играеше, той забавляваше. Стилът му на игра бе олицетворение на това, което футболните романтици наричат „южноамерикански футбол“. Рикелме бе един от последните мохикани на красивия и елегантен футбол преди модерното време.

Една истинска “десетка”, която не обичаше нищо повече от това да твори на терена.