Президентът на САЩ, който често предизвикваше хората на бой

Един от любимите ни исторически личности е Теди Рузвелт – освен безброй други причини, и защото той е един от най-големите мъжкари, които някога са били лидер на дадена държава, с безброй истории, описващи подробно неговите подвизи.

Човекът не само има физиката на лос, той е и изключително компетентен и завършен боец, който не позволява на нещо дребно и глупаво като едно сърдечно заболяване да го кротне. Като младеж той често боледува и в крайна сметка се установява, че има някакъв порок на сърцето, наред с други неразположения. Затова, когато е в колежа, лекарят му препоръчва да се насочи към кариера зад бюрото и да избягва всякакви напрегнати или стресиращи дейности.

Вместо това той приема слабото си сърце като предизвикателство и води един от най-активните животи, които може, и въобще хич не прави нещо стресиращо като, например, да управлява Съединените щати и в един момент дори почти еднолично да забави началото на Първата световна война с няколко години.

Всичко това ни довежда до навика му да предизвиква случайни хора на юмручни битки.

Както споменахме, той е болнаво дете, измъчвано от множество физически неразположения през всичките си години живот. Но житейският път на Рузвелт се променя завинаги на 14-годишна възраст, когато по време на пътуване до езерото Музхед група по-големи момчета го набиват. Разочарован от неспособността си да се защити, Рузвелт решава да работи над физическите си възможности и така се заема с бокс. Това поставя бъдещия президент по път, чиято кулминация ще бъде в това да прави суплекси на държавни глави в Овалния кабинет.

От този момент нататък, Рузвелт на практика прекарва всеки буден момент, превръщайки тялото си в парче гранит, непрекъснато намирайки начини да се усъвършенства физически и използвайки всяка възможност, за да удря хората за слава и забавление.

Въпреки че Рузвелт по никакъв начин не е фантастичен боксьор, той беше невероятно упорит и почтен, като един път взе солиден, неохраняем удар в лицето по време на състезание по бокс в колежа, след като изпусна ръцете си в момента, в който звънецът звънна – в крайна сметка кръгът приключи. Недоволна от презрения удар, тълпата се разрази. Но за тяхно учудване Рузвелт разпространи ситуацията, като шеговито каза на тълпата „Мълчи, той не чу!“ и избършете кървавия си нос чист.

Въпреки че Рузвелт по никакъв начин не е страхотен боксьор, той е невероятно упорит и почтен като един път поема здрав тупаник в лицето по време на състезание по бокс в колежа, след като пуска ръцете си в момента, в който звънецът обявява края на рунда. Недоволна от подмолния удар, тълпата се разразява. Но за тяхно учудване Рузвелт потушава ситуацията като шеговито каза на всички: „Тихо, той не чу звънеца!“ и избърсва кръвта от носа си.

Това ще се окаже постоянна тема през целия живот на Рузвелт, тъй като той никога не пропуска възможност да направи шоу за публиката. Например, по-късно в кариерата на Теди често забавлява гостите на Белия дом, като демонстрира хватки и с хвърляния от борбата или предизвиква особено мускулестите от гостите си, за да изпробва собствената си издръжливост, често спечелвайки двубоя благодарение на комбинацията от няколко стила на бой.

Освен че е компетентен боксьор, Рузвелт изучава и джиу-джицу и джудо при легендарния боец и пионер по джудото, Ямашита Йошиаки. Въпреки че първоначално учи и практикувал джудо, за да му помогне да свали няколко килограма, след като забелязва, че в талията е станал малко поотпуснат по време на службата му в Белия дом, той толкова се наслаждаваше на тръпката от битката, че продължава да го изучава и в крайна сметка стига до кафяв колан.

Освен това, някак е редно да споменем склонността му да се гмурка в река Потомак през зимата … Защо? Защото Рузвелт просто иска да се увери, че тялото и умът му са калени достатъчно дори срещу най-крайните елементи.

Докато е губернатор на Ню Йорк, Рузвелт има тепих за борба в кабинета си, за да може да се бори с хората там на място. Тези изпълнения на Теодот дразнят адски много хората, които отговарят за безопасността му. Те често се опитват да го тласнат към по-джентълменско поведение като му предлагат по-подходящи съревнования, като билярд. Той обаче не ги слуша и продължава да предизвиква всеки, който изглежда като да може и да успее да го победи като в един момент дори да предизвика тогавашния настоящ шампион по бокс, както и бившия шампион по борба в САЩ, за да види какво е нивото му спрямо тях.

Като вицепрезидент и по-късно президент Рузвелт продължава с тази практика, облицовайки мазето на Белия дом с тепих за борба, за да може да прави суплекси на хората, когато си поиска.

На всичкото отгоре той често изпробва хватки от джудото на очевидно прекалено толерантната му съпруга, на случайни членове на персонала на Белия дом и на всякакви гостуващи държавни ръководители, любопитни дали легендите за физическите му способности са преувеличени. Рузвелт също продължава да издирва награждавани борци и шампиони по бокс, които да се бият с него – отново за да си гарантира, че никога да не стане мек.

Някои може да си помислят, че Рузвелт спечелва толкова много двубои, защото никой не би посмял сериозно да се опита да нарани президента, но истината е, че Теди ги приема много сериозно и не просто очакваше, а и изискваше, противниците му да правят същото – той им дава всичко от себе си и изиска от тях да се борят също толкова сериозно с него. Така той на няколко пъти е тежко ранен като най-лошото е, когато получава удар в лявото око някъде в шестия рунд на боксов мач срещу офицер от армейската артилерия. Резултатът от този удар е отлепена ретина на едното му око, което го оставя сляп в това око. Вместо да се притеснява от това, Рузвелт просто се шегува, че е хубаво, че лявото му око ослепява, тъй като използва дясното си за прицелване при стрелба.

Независимо от това, контузията слага край на боксовите схватки на Рузвелт в Белия дом от страх, че може да загуби и другото око. Вместо това той увеличава двубоите си по джудо и борба, за всеки, който все още иска да опита късмета си в битка с Лоса.