shareit

Осакатени от мини и болести, анголските футболисти се превърнаха в символ на надежда за една нова и млада страна

| от |

Спортът е нещо магическо и можем да бъдем благодарни, че го има. Той подава ръка в онези тежки моменти, когато нищо друго не може да помогне. При него никой не се интересува от пари, никой не се интересува и от какво семейство идвате, важна е само играта. И през годините сме виждали най-различни чудеса точно по тази линия.

През последните години жителите на Ангола се наслаждават на интересна футболна игра. Стадионът в Луанда често издава метални звуци, които се забиват в зелната настилка. Това не е просто тренировка на националния отбор на страната, това е времето за тренировка на световните шампиони по футбол за мъже с ампутации.

Да, четете това правилно, футболистите са изгубили по един крайник и все пак не се отказват от футбола, той им дава достатъчно сериозна мотивация да инвестират времето си в нещо много по-приятно от самосъжалението. Футболистите са благодарни, че имат шанс да играят и да подсилват интереса на жителите към този спорт.

Хиларио Куфула е не само капитан на отбора, но и един от играчите, които са имали голямото нещастие да стъпят на мина. 12 от играчите са пострадали по същия начин, други двама са имали здравословни проблеми, включително и от полио.

Играта се случва с помощта на патерици, които имат някакво сцепление, но могат и да помагат за извършването на шпагати. Тренировките им са повече от отдадени и тези атлети с гордост носят титлата си на световен шампион. През 2022 г. Истанбул се превръща в домакин на това световно първенство и целият октомври е пълен с футболни емоции, а за титлата се борят 24 отбора. Ангола се оказва лидер още от самото начало. Първите три срещи завършват с победа срещу отборите на Уругвай, Ирак и Италия.

Следва срещата с Англия и след 90 минути игра, англичаните допускат едно попадение в своята врата. Следващата среща е срещу Бразилия, където анголците успяват да победят с 2 на 1. На 7 октомври срещата с Хаити се превръща в много зрелищно забавление, след като двата отбора правят една от най-красивите срещи. Крайният резултат е 4:2 за шампионите. Куфула губи своя десен крак по време на инцидент с влака на 12-годишна възраст. През 2018 г. вдига шампионската титла и си спомня тръпката от играта.

Посрещнат е като герой и не може да забрави как навсякъде по улиците е спиран, хората му ръкопляскат, когато върви по улиците и кара. Емоцията е толкова силна, че от радост няма и ден, в който да не е плакал, докато открива признанието на своите сънародници. Има и други страни, които са преживели ужаса на войната и са открили футбола като спасение от депресия и редица следствия на толкова жестокото нараняване.

Национални отбори имат Ирак, Либия и Колумбия. Всеки отбор играе със 7 играча, самият стадион е намален на половина и един от играчите е вратар. Изискване е играчите да разполагат с две ръце и един крак. Вратарят може да използва и два крака, но да бъде само с една ръка – това са официалните правила на тази футболна федерация.

Анголците са едни от най-отдадените футболисти, те тренират по два пъти на ден и то всеки ден през летните месеци. Истанбул е изключително напрегнат турнир, все пак тук битката е за един от най-престижните турнири.

На финалът ще открием, че Ангола излиза срещу Турция и губи в тази среща с резултат 4:1 в полза на турците. През последната им среща през 2018 г. Ангола побеждава с дузпи и резултат 5-4 и така печели титлата в Мексико.

Спечелването на трофея е като спечелване на световно първенство по футбол, а в Африка ще открием, че всяка нация се посипва със злато. Изпращането на отбора на Ангола за Мексико е придружен със стотици фенове, които искат да пожелаят късмет. Това събитие е нещо като национален празник – градовете се покриват с флагове, а гледането на срещите е разрашено и мнозина са готови да спрат работа в рамките на всяка една среща.

Посрещането е още по-голяма емоция, защото тогава няма място на летището и се налага на армията да освободи коридор за атлетите. Победата за анголските играчи означава и доста добри подаръци. Всеки играч от отбора получава жилище от президента на страната.

Трябва да разберем и още една подробност, тази победа е от особено значение за Ангола. Страната се възстановява от една от най-дългите граждански войни – цели 27години в сражение. Резултатът от нея се изчислява в стотици хиляди, милиони останали без дом, унищожени градове и изолация от целия свят.

Независимостта на Ангола идва някъде през 1975 г. с отделянето ѝ от Португалия. За такъв кратък период ще открием, че има достатъчно истински почитатели, които имат огромно желание да се върне на световната сцена. Една трагедия не може да ги спре да се състезават и да носят емоция на своите фенове. Към това не трябва да забравяме, че всеки повод за гордост е празник.

Въпросният спорт пристига в Ангола през 1997 г. и се представя от виетнамски ветерани от американска фондация. Това е една инициатива, която трябва да спечели вниманието на пострадали хора и да им даде нова цел, защото броят на инвалидите в тази страна е висок, а възрастта им е сравнително млада. Един от основателите на програмата е Аугусто Баптиста и към този момент е треньор на Ангола.

Статистиката показва, че между 1997 и 2014 г. около 80% от играчите са пострадали от мини. Броят на ранените е около 88 хиляди души само от този военен снаряд. Около 2 десетилетия след тази гражданска война, все още има активни бойни мини, които чакат да вземат следващата си жертва. Проблемът е, че това е страна, която все пак е около два пъти по-голяма от Франция и тепърва трябва да се развива. Това е могъществото на спорта – шанс за нов живот, шанс за геройства, адреналин за една огромна аудитория.

 
 
Коментарите са изключени за Осакатени от мини и болести, анголските футболисти се превърнаха в символ на надежда за една нова и млада страна

Повече информация Виж всички