Кога и дали ще можем да сменим фитнеса с едно обикновено хапче

Може ли някой ден упражненията да бъдат заменени с едно просто хапче?

Може да звучи като малко наивна идея от някоя мързелива дистопична версия на бъдещето, но е и идея, която се изследва от редица учени. И вече разполагаме с обещаващи резултати.

Но все пак това хапче не е предназначено за мързеливите – всъщност един от големите стимули зад изследванията в тази посока са хора, които не могат да спортуват, но биха имали полза от спорта: възрастни, хора с тежко затлъстяване, парализирани хора или такива, които се възстановяват от операция.

Редовните упражнения са едно от най-добрите „лекарства“ за вашето тяло, особено когато става въпрос за забавяне на стареенето. Също така физическата дейност често има благоприятен ефект върху кръвното налягане, сърдечната честота, тонуса, телесните мазнини, психическия тонус и когнитивната острота. Въпреки че изглежда малко вероятно учените някога да успеят да намерят абсолютен заместител на истинското физическо натоварване, те се интересуват дали медикамент може да предизвика някои от така необходимите молекулярни процеси, които се задействат от упражнения, но без физическа активност.

Едно интересно проучване от 2017 г. търси да види дали физическия тонус на мишките може да бъде подобрен просто чрез приемане на два препарата, известни като GW501516 и GW1516, които се продават на черния пазар като незаконни стимуланти.

След като ги приемат в продължение на 8 седмици, мишките вече могат да тичат на бягаща пътека 70% по-дълго от контролите – тоест, над 100 минути по-дълго. Препаратите работят чрез активиране на генен път, който пречи на захарта да бъде източник на енергия по време на тренировка и кара мускулите да изгарят мазнини вместо нея.

Този вид фитнес обаче е само един аспект на физическата кондиция. По-скорошно проучване на Токийския медицински и дентален университет, публикувано в Bone Research, разработва ново хапче, което имитира промените в мускулите и костите, които настъпват в резултат на упражнения.

Известно като локамидазол, лекарството, производно на аминоиндазол, също е тествано върху мишки като така се доказва, че стимулира растежа на мускулните клетки и клетките, които образуват кости (остеобласти), като същевременно потиска растежа на клетки, резорбиращи (резорбцията е преминаването на различни вещества в кръвта и лимфата) костите (остеокласти). На теория това предполага, че лекарството е помагало за осигуряване на ползите от упражненията за укрепване на костите и мускулите.

Друго проучване, публикувано по-рано тази година в списание Nature, успява да определи молекула в кръвта, която се произвежда по време на тренировка. След като дават на мишки тази молекула, те откриват, че те намаляват приема си на храна и имат по-добър метаболитен профил.

Досега голяма част от изследванията в тази посока са на ниво тестове върху лабораторни животни и все още има много малко изследователи, които тестват такъв вид препарати върху хора.

Може също така да е очевидно, че всяко изследване се занимава само с един аспект на това как упражненията са от полза за тялото: едно може да е в състояние да се справи с общия тонус, а друго може да бъде полезно за костите – но ще може ли някога едно хапче да осигури всички комплексни предимства на упражненията? Изглежда малко вероятно – но не и невъзможно.

Всеки случай, със сигурност изглежда, че има някакъв потенциал да се помогне на хора, приковани към леглото или в друго състояние, което нарушава способността им да се упражняват.

Историята на фитнеса е една от най-разнообразните.

През 40-те години на миналия век докторът по медицина и емигрант от Австрия на име Ханс Краус започва да тества деца в САЩ и Европа за това т. нар. от него „мускулна форма“ (с други думи, мускулна функционалност). Чрез своите тестове той установява, че децата в САЩ са много по-малко физически способни от европейските деца. Круас публикува някои тревожни статии в различни списания и привлича вниманието на някои влиятелни хора, включително сенатор от Пенсилвания, който предава констатациите на президента Дуайт Д. Айзенхауер. Президентът е „шокиран“ и създава поредица от конференции и комитети за разрешаване на проблема, а през юли 1956 г. основава и Президентския съвет по фитнес за младежи.

В Гърция физическата форма се смята за основен компонент на здравословния живот и за мъжете е норма да посещават гимнастически салони. Физическа годност също се считат от първостепенно значение за способността на нацията да обучава ефективни войници. Отчасти поради тези причини организираните фитнес режими съществуват през цялата известна история и доказателства за тях могат да бъдат намерени в много страни…

Фитнес залите, каквито ги знаме днес, започват да стават все по-често срещани през 19 век. Индустриалната революция довежда до по-заседнал начин на живот за много хора и обществото започва да осъзнава, че това има потенциал да бъде вредно за здравето. Този фактор е ключово мотивиращ за формирането на движение за физическа култура, особено в Европа и САЩ. Това движение се застъпва за повишени нива на физическа годност за мъже, жени и деца и се стреми да направи това чрез различни форми на дейност на закрито и на открито. В много отношения така се поставят основите на съвременната фитнес култура.