Защо паяците да не се заплитат в собствените си мрежи
Паяжината на паяците е изключително здрава и лепкава като може да улови плячката за миг. Би изглеждало тогава като коварен терен, на който един паяк да прекара живота си – но паяците са еволюирали да се ориентират и движат в капаните си безпроблемно по редица начини.
-_Female_W2_IMG_2741.jpg)
Кръгоплетни паяци
Когато говорим за паяците, говорим най-вече за тези, които създават мрежите си между храсти и дървета – всъщност почти всякакви растения. Те се наричат Кръгоплетни паяци (от семейство Araneidae) и когато плетат своите капани, използват комбинация от различни видове нишка, които служат за различни функции.
По принцип преждата им се изприда от жлези – всъщност от седем жлези, всяка от които прави различен тип нишка. Нито един вид паяк обаче няма всичките седем, обяснява лондонският Природонаучен музей, но много видове имат по няколко – например кръгоплетните имат пет.
Паяжинна брадавица
Нишката напуска жлезата с помощта на паяжинна брадавица, която в края си има подобни на накрайници шипчета. Течната нишка излиза от тялото на паяка или благодарение на гравитацията, или като се издърпва от задните крака, след което се втвърдява и в крайна сметка може да бъде здрава и твърда или еластична, да действа като възглавница (със същия ефект, който има и вътрешната ципа на яйцата). Част от нишката действа като цимент, заздравявайки паяжината, а друга част действа с лепкавото си покритие за улавяне на плячката.
Драглайн типът паяжина е особено удобен като много паяци го използват като спасително въже, докато се опитват да избягат от хищници, но също може да се използва и за започване на основата на мрежата. В началото кръглата мрежа е подсилена с помощна спирала, която поддържа паяка по време на строежа, а по-късно се заменя с улавяща спирала, която е покрита с капчици лепилоподобно вещество.
Заради това вещество изглежда, че паякът може да се хване в собствената си мрежа. Но не цялата му паяжина е лепкава. Освен това специализираните нокти на краката спомагат да не попадне в лепкавите части. Краката на паяците също така са покрити с незалепваща комбинация от власинки и химическо покритие против залепване, обяснява Smithsonian Insider, което в комбинация с „фантастичната работа с краката“ ги предпазва от неприятности.
Някои паяци даже са толкова добри в това да се пазят от опасните части на паяжините, че изкарват прехраната си – както е в случая с паяка Argyrodes – като паразитира в мрежите на кръгоплетните паяци, което дава повод за фантастичния кадър по-горе. Изглежда сякаш нещата може да завършат зле за Argyrodes, но всъщност именно големия е изложен на риск от нападение от страна на малкия, когато залинява и временно става беззащитен.
