Защо над Кентъки валя месо в ясен ден… и защо хората го опитаха

На 3 март 1876 г. в Олимпиън Спрингс, Кентъки, от небето започва да вали нещо, което подозрително прилича на плът. Месото пада близо до къщата на Алън Крауч, съобщава New York Times, „покривайки парцел земя 100 сто ярда дълъг и 50 широк“ (90х45 метра).

Г-жа Крауч, която прави сапун в двора си, твърди, че е падало като сняг – с основната разлика, че тя смята, че дъждът е бил от говеждо месо. На следващия ден мъж на име Харисън Гил посещава мястото и намира частици от материал, който действително изглежда като прясно месо, залепнали по оградите и разпръснати по цялата земя, като някои от парчетата са големи до 5 квадратни сантиметра.

Това изглежда доста малко вероятно обаче. В нашия език, може да има много термини за различните метеорологични явления, но никой няма нищо общо с месо. New York Times обаче смята, че свидетелите на събитието безспорно казват истината. А се оказа, че те са били и малко гладни.

Двама „господа“ – спорен термин, като се има предвид, че двамата ще хапнат от валежа – опитват месото и „са на мнение, че е или овнешко, или еленско“.

Ако трябва да предположите какво е причинило събитието, може би едно леко торнадо няма да звучи нелогично. Въпреки това, на този ден се твърди, че небето е било ясно. Та какво всъщност става?

Месото е изпратено за анализ, който по това време не е много по-сложен от това да го вземат от земята, да го опитат и да кажат, че „има малко особен вкус“. Д-р А. Мийд Едуардс разглежда пробата и заявява, че това е или белодробна тъкан от кон, или месо от човешко бебе – думи, които със сигурност биха довели до това на някои господа в Кентъки да им се догади жестоко. Други разглеждат пробата и стигат до заключението, че макар да не могат да кажат със сигурност какво е, месото изглежда съдържа белодробна тъкан, както и хрущял и мускулна тъкан.

Може да решим в такъв случай, че мистерията е разрешена – ала не: въпросът тук не е дали месото е било или не говеждо, а как е закапало от небето в ясен ден. Д-р Л. Д. Касенбайн, в Louisville Medical News по-късно същата година, подкрепя едно вероятно обяснение, предложено от местен фермер, което само би отблъснало още повече всеки, който е вечерял с месото.

„Единствената правдоподобна теория, която обяснява този анормален душ, ми се струва тази, предложена от стар фермер в Охайо“, пише той, добавяйки, че пробите, които анализира, изглежда са овнешко (слава богу), а не човешки бебета. „Месото е повърнато от лешояди, които летят над региона, и заради огромната височина частиците са разпръснати от преобладаващия тогава вятър.“

„Разнообразието от открити тъкани – мускулна, съединителна, мастна и т.н. – може да се обясни само с тази теория.“

Лешоядите са известни с това, че ловуват и се хранят, когато имат възможност. За съжаление обаче, крилата им понякога не са готови да повдигнат цялата тази тежест. Когато са стресирани – да речем, ако полетът им е бил нарушен от друга птица или хищник на земята – те може да изхвърлят изяденото, вероятно за да облекчат тежестта си. Най-вероятното обяснение е, че именно такова нещо се е случило на 3 март 1876 г.