За първи път в България: Първият природен резерват

На 70 км югоизточно от Бургас, близост до град Ахтопол се намира град Василико. Версиите за произхода на името му са две. Според едната – когато българското село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина е унищожено от турците, част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук и впоследствие се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия за произходът на името – Василико идва от гръцки от „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от един от внуците на византийския император Константин – княз Васил.

Царево

Градът обаче се казва Василико през XII век, а до 1352 г. – Василикос. След това той се прекръства на Царево, а от 1950 г. до 1991 г. се казва Мичурин. Град Царево е разположен на полуостров с много разчленена брегова ивица. На юг се намира връх Папия (502 метра надморска височина) – гледката от него към Царево и Странджа е прекрасна.

Водопада Докузак

През 1995 г. в централна Странджа с излаз към Черно море е създаден природен парк „Странджа“ – най-големият природен парк в България с площ от 1161 квадратни километра (над 1% от територията на страната).

В „Странджа“ се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици, а има и множество забележителности като пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в местностите „Мишкова нива“ и „Пропада“. Освен да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, паркът е създаде и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство.

Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейската. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида. Заради кръстопътното й положение в парка растат евксински, балкански, евразийски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни елементи. От тях ендемични са 56, от които пък 6 са локални и се срещат само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие.

Белоока потапница

Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Птиците са 124 вида и по време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Заради световното си значение като място за струпване на птици по време на миграция паркът е обявен за Орнитологично важно място през 1997 г. и за Специално защитена зона от Натура 2000. В парка се срещат и 54 вида бозайници, от които 21 вида прилепи – всичките включени в световната Червена книга.

Освен водно шаварче и всичките растения, в районът на Странджа са съхранени много паметници на културата от предишни епохи – енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата история. На територията има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника за Илинденско-преображенското въстание.

През 2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия, но след настъпилите масови протести Народното събрание приема закон, според който вече установените от правителството защитени територии не могат да се пипат и така планината е спасена от строежи.

Съгласно чл. 5 от Закона за защитените територии в парк Странджа, те са 32 на брой като някои от защитените местности са Батака, Градев средок, Кривинизово, Кълката, Мечите долове, Странджански дъбрави. Резерватите в природен парк „Странджа“ са Узунбоджак – 2581,5 хектара, разположен до село Сливарово, Витаново – 754,5 хектара, Тисовица – 749,3 хектара, в землището на село Българи, Средока – 607,8 хектара, в землището на Малко Търново и село Стоилово.

И, разбира се, първият резерват в България: Силкосия – 396,5 хектара, разположен в близост до с. Кости.

Странджански дъб

През 1931 година Министерството на земеделието и държавните имоти издава постановление No. 10346-1931 г., с което на 23 юли Силкосия става първата защитена територия в Бълария. Цел на „строго охранителна държавна гора“ e опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Изначално името му е „Горна Еленица – Силкосия“, след което преминава в Силкосия.

Резерватът обхваща части от землищата на село Българи и на село Кости, община Царево, и част от водосборния басейн на река Велека. Теренът е изключително разнообразен като в по-ниските части преобладават блата с растителност, характерна за централна Европа. Резерватът е един от ниските в България с териториите на между 100 и 250 метра надморска височина.

Странджанска Зеленика в резервата

Въпреки малката си територия, върху канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви на резерватът има голямо разнообразие от растителни видове като са установени 260 вида висши растения, 14 дървесни вида, 17 храстови, 143 многогодишни тревисти растения, а едногодишните и двугодишните са 70. Средната възраст на дърветата е между 120 и 130 години, а в някои случаи надвишава 200 години. Интересното е, че се срещат и растения, характерни за най-различни географски ширини. Все пак Силкосия е горски резерват и горските ценози заемат около 98 % от резервата. Резерватът съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти – странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. В резервата се намира и единственото находище на дива мушмула в Европа. Заради растителният живот наричат Силкосия естествена ботаническа градина.

В Силкосия наблюдаваме и, че буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части. Феномен известен като растителна инверсия.

В резервата е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на охраняването му, посещения с научни цели, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел.

Резерватът има и любопитни животинки. Сред земноводните са зелената крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба. Влечуги – шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Голямо е разнообразието от змии – голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок. Както и от орнитофауната – тук гнездят всякакви пилета: авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици. От бозайниците в резервата живеят дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.

Силкосия, според Закона за защитените територии, се охранява и управлява от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) на Бургас, под окото на Министерството на околната среда и водите.