За първи път в България: Първата ни зоологическа градина

Във Венеция, в двореца Шьонбрун, в двора му се помещава зоологическа градина Шьонбрун. Тя е открита през 1752 година и е първият зоопарк в света. Негов основен инициатор е Франц I – император на Свещената Римска империя. В началния си вид тя е просто голям и красив павилион за закуски с 13 клетки с животни кръгово разположени около него. През 1779 е открита за свободни посещения, а входът е безплатен.

Бившият Императорски павилион за закуски, сега превърнат в кафене

Първият зоопарк в България е Софийският зоопарк, който е основан през 1888 година от цар Фердинанд в двора на Царския дворец – тоест, днешната Национална галерия, която се намира на площад „княз Александър I Батенберг“. Първоначално в него има основно птички, защото царят много обича птици. С течение на времето обаче към фауната на зоопарка са добавени елени, лъвове, мечки и пространството набързо се запълва.

Изглед от софийския зоопарк през 1894 г.

Преди дворецът да стане дворец на това място всъщност е имало друга сграда. Тя е била конак, където са се помещавали османската администрация и съдилище преди Освобождението. На Балканите думата „конак“ e остарял термин за административна сграда, а в Турция тя означава вид голяма сграда. В Османската империя конаците са били представителни сгради, който са се ползвали като официални резиденции (офиси или жилища) на местни османски управници – валии („кметове“) и др. В по-общ смисъл тя може да означава и дом на богаташ или чорбаджия като част от чифлика му.

През 1816 г. сградата изгаря. След инцидента тя пустее дълго време. Доста дълго време… 57 години.

Възстановителните работи започват чак през 1873 г. Построен е нов конак за администрацията на вилаета като трудът идва от ангария от целия Софийски санджак. Ангрия е вид трудова повинност. Новата сграда е двуетажна и симетрична с ризалити в двата й края. Тя е имала и изби, които са служели и за затвор. Изкопани са и подземни тунели, по които е можело да се стигне до съседната джамия на мястото на стария хотел „България“, както и на други места.

Челеби джамия и конакът, върху чийто основи е изграден дворецът, 1879

След административна сграда, тя се използва и за болница, по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).

В крайна сметка обаче идва Берлинския конгрес и след като София е обявена за столица на Княжество България, сградата вече се превръща в резиденция на княз Батенберг (1879 – 1886) – за тази цел Народното събрание гласува сградата да се преустрои за дворец като все пак остава държавна. Ремонтът е ръководен от подполковник Фон Вите, а работниците са руски военни. До основен ремонт и цялостно преустройство обаче се стига след една година, защото става ясно, че сградата е непригодна за дворец в този й вид.

Царският дворец днес

Ремонтът е сериозен – от старата сградата остават само каменните основи и част от главната фасада, всичко друго се построява наново. Строителството отнема общо 4 години и се извършва на два етапа. Първият е от 1880 до 1882 и се състои под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер заедно с архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер. Направен е приземен административен етаж, където се приемат гости, а над него има анфилада от бални зали и сервизен етаж. Откриването се отбелязва с тържество на 26 декември 1882 г. Дворецът е първата представителна столична сграда в европейски стил.

Черен лешояд / картал

Първата животинска експозиция в зоологическата градина е на черен лешояд (картал), какъвто виждате на снимката.

Цар Фердинанд има интерес към колекционирането на диви животни и така колекцията скоропостижно започва да се разширява. Птиците представляват особен интерес за него и затова скоро след създаването на зоологическата градина е изградено специално място, където да живеят фазани. Следващото животно, което полага копито в дворцовата градина е елен, а след него в градината идват и двойка кафяви мечки. Така постепенно територията, с която се разполага, се изчерпва. Царят намира пространство за още животни в царската ботаническа градина.

Днес това е парка с Паметника на Съветската армия. Тогава паметникът все още го е нямало, а единствената постройка на територията на градина е била барака за складиране на зеленчуци и семена. Тя била преотстъпена за нуждите на бързоразвиващата се зоологическа градина и обогатяването на животинската колекция продължило. Царят довежда животни и от странство.

Лъва в зоопарка днес

През 1892 г. в зоопарка пристига и първата двойка лъвове. За тяхна къщичка се преустройва дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още същата година двата лъва дават си правят малко мъжко лъвче.

През 1892 г. с Фердинанд в страната пристига германецът д-р Паул Леверкюн – учен орнитолог, дипломат, литератор, музикант и вече частен царя, но не за дълго. На следващата година князът го назначава за управител на софийския зоопарк. Неговият основен принос е построяването на много клетки и допълнителни сгради, които подпомагат и за в бъдеще помагат по-бързото разрастване на зоологическата градина. В солидната сграда, построена по време на неговото управление по-късно са настанени и първите бели мечки. Леверкюн построява и първият басейн. Той ще стане дом на няколко розови пеликана. В същата година идва и първата едногърба камила. Обогатяването на фауната и особено на колекциите от птици и бозайници продължава. През 1895 г. е построена голяма клетка, която да се обитава от едрите грабливи птици, а по-късно същата година първите й обитатели се настаняват – два брадати лешояда. През следващите години броят им нараства значително, но после ги застига мор. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 23 декември 1947 г – същият ден, в който комунистите обявяват началото на национализацията.

Първият слон в България пристига за зоологическата градина, но преди да постъпи там, за известно време работи като впрегатно добиче в зеленчуковата градина на двореца Врана.

Три години след назначението на Леверкюн на неговият пост идва Бернард Курциус – главният ловец на двореца – който остава на поста в продължение на над 40 години. Той умира през 1931 в София.

Първата двойка слонове в България – Нал и Дамаянти

Проектът за новия зоопарк, какъвто го знаем днес, е направен от архитектите Илиев и Радославов в началото на 1966 г. По план трябва да бъде в Горни Лозенец, близо до Витоша. Строителството му става на три етапа и отнема 15 години.

През 1983 г. преместването на животните може да започне. За тази страхотна по размери операция са изработени десетки специални дървени сандъци по германски образец. Тя започва през 1984 г. и съвсем очаквано е голямо изпитание както за хора, така и за животни, но и зрелище и атракция за гражданите (тогава другари).

Новият зоопарк построен от Строителни войски е открит и отворен за посетители на 10 септември 1984 г.